News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

(Не)завършен(а)ост

Started by vanilla_g, April 08, 2008, 22:46:10 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

vanilla_g

Недорисувана останах...
... скицирана с въглен върху смачкан лист хартия, захвърлен някъде, тъй близо до огнището на твоите чувства недотляли... И там, от намачканото бяло топче, гледах те... само с едното си щриховано око (за другото, май въгленът не беше стигнал)... виждах малко замъглено- та то дори не беше цветно- само няколко загатнати контура, малка заница и очертания на ирис... празно и незавършено... Май искаше ми се да поговорим... или не, май даже исках да крещя... Но устните ми не помръдваха, не се подчиняваха на нито една дума, въздишка и стон... просто си седяха- със съвършените си тънки черни линии- безцветни, гладки и по кукленски мълчаливи... Ръцете ти да стопля- тъй и не можах... моите ги нямаше- пръстите ти затрепериха тъй силно, че ти така и не ги нарисува... Направи ме на колене... с разпуснати тъмни къдрици, които се спускаха стремглаво като водопади по гърба и се завиваха като черни бръшляни по голото ми тяло... Почти бях завършена, когато реши да ми нарисуваш сърце- малко, чисто и пулсиращо... и тогава нещо с писък се скъса, заниците се разшириха, сякаш мимолетен спомен се строши на парчета... С ярост смачка хартията и я запрати настрани... И ето ме сега- гледам те с невиждащото си почти, щриховано око, едва потрепващи безцветни устни и ръце, жадуващи да те докоснат (без даже да ги има)- смачкана и прегъната на няколко места, с леко размазани въгленови контури... но все така чакаща...

Недовършена останах...
... от петолиния и ноти, мелодията трябваше да бъда... в струните на цигулки мажорно да стена и виолите с минорни въздишки да милвам безгласна... Нотите щяха да целуват пианото и клавишите на лилии белоснежни да стават... Щях да съм на виолончелото плачът монотонен и на флейтите мелодичния шепот... Във валса щях тихо да стена и страстно в танго да крещя, в джаз баритонно щях да се смея и в полутонна симфония, щях да ехтя... Но незавършена пак ме остави- в песента недопята на скършени мисли... Навярно свършиха нотите... и в яда си, пак смачка листа и го захвърли встрани... И там, до намачкана картина, скицирана с въглен, още един лист на бяло топче лежи- от него подават се нотите, по петолинията накацали мелодично... И пак аз съм- цяла... почти...

И недописана останах...
... с красив почерк прецизно изписани, думи подравнени редят се... Бях муза, бях рима, бях стих; куплет бях, и поема, триптих... 


"... Беше сън, реалност, мечта,
бе дъх, покълнал в златната ръж,
диря от обич- ароматна безцветна следа,
беше пролет, и лято,... и дъжд..."

И думите свършиха... така си останах- непозната на набраздения лист с редове... Трепереха пръстите ти, мастило разливаха на тъмни петна... От думите- бягах ти- без да искам, но и без да се спра... И пак, обезумял в мислите си, смачка ме и този път, хвърли листът на топче през рамо, пак там- тъй близо до огнището на чувствата си недотляли- където се търкаляха една намачкана незавършена скица и лист разхвърляни ноти... 

... И се отпусна, оттичащ сред мислите... Спомняш ме пак с тъжни очи... Изплувах мъглива, прозрачна и чиста в синкаво- бледи влажни мъгли... Пред тебе стоях, без да говоря... прозрачна и лека, на капки почти... Очите ми гледаха кристални, устните ми шепнеха в полутон, ръцете с вплетени пръсти-събрани, светлееха в нощния стон... И бях там- цяла, съвършена, завършена- бях твоя самотен пристан и дом...


"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



иринка

Евала,мило мое зверче! Взе ми дъха! Направо... Пхх ,браво,браво!Толкова емоция на едно място отдавна не беше ми се насъбирала...   [inlovee] [inlovee]

vanilla_g

Благодаря, хубава животинке.
Дано емоцията е била приятна [heart__] [heart__] [heart__]

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."