Вали

Started by Gentiana, April 06, 2008, 01:29:53 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Късно ли е, любов?
Улиците притварят
очите си уморени.
Мобилният ми мълчи.
Късче завеса.
Силует. Послеслов
в писмо без думи.
Май ми стана студено.

Някак небрежно
небето изпрати дъжда
да ми каже нещо мило.
Тишината диша.
Капчица хладна.
Стресната светлина.
Господи,
толкова съм жадна!

Запалени фарове.
Шум от затворена врата.
Нанякъде мислите ми
лудо ще отпрашат.
Нощни виражи.
Толкова много тъга,
че дори Луната избледня.
Май се уплаши.

А аз без мисъл,
без съжаления и страх,
на перваза с чаша
изстудено червено,
ще седна и ще пия ,
за това, че сме само прах
в шепите на Съдбата.
Мимолетност споделена.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

1/2 Жива

 [plqsssss] [plqsssss]
Страхувам се да се обърна, да погледна,
че тази стъпка може да ми е последна.
Заслушвам се... дали след мене някой тича,
да ме догони, върне и обича?

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Sexy_Scorpionka

Пишеш много красиво за дъжда  [inlovee]... слънцето май почна да завижда :)

Всички ние се нуждаем от някого, а ако го нямаме заспиваме с мисълта, че някога ще го открием.

Gentiana

Дъжд след слънце
или слънце след дъжд,
и двете са много красиви.
След дъжд сияе дъгата
над цъфнала ръж,
а слънцето гони тъгата сива
и прави кожата ни сладка като шоколад
с загара секси и усмивка небрежна.
Морски бриз, за щастие - глад.
Дъжд и слънце - нещо много, много нежно.
[heart__] [heart__] [heart__]
Няма  [namigggggg], и за него ще пишем  [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Толкова жадна...
Думи скандални.
Струни цигулкови.
На дванайсет две стрелки.
ВинОто разсипано.
И не е Коледа.
Но съм ти подарък.
Ела ме вземи.

Подарък-капан,
росянката-  хищница.
На теб подарена,
а мой си си ти.
Изпълваш ми жаждата.
С копнежа под мишница
отминава мигът.
До дъно!...Почти.

И нека сме прах
по лицето на времето.
Размазва ни кротко
сълза на Луна.
И още по - свързва ни
във думи неписани,
сричкувани в тъмното-
любов, свобода.

И ти си все така искряща, радост моя  :)  [inlovee]
Но аз нещо не съм във форма в последно време и предпочитам да чета , без да коментирам. [shame] Бягат ми думите...
Но от това стиховете на много от вас ( и особено твоите   :p ) не стават по-малко красиви.
[i love youuuu]


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

 [shame] Засрами ме. На мен също не са ми наред нито думите, нито римите... добре, че стихове като твоите ме подсещат от време на време колко е лесно да пишеш, стига да чувстваш достатъчно  [inlovee] [heart__]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.