Re: Емоционални инвалиди ли сме вече?!

[`Fallen_Angel`]

Избило ме е на агресия и ще го обясня грешно, но.. пак е емоция, нали

Не може човек да прави мелодрами, да учи други колко гаден и подъл е светът, да мърмори, че от 1-12 страница във вестниците е едно и също, а после да иска оптимизъм от хората...

Правилата са се променили. Светът е станал джунгла - или ще играеш като звяр, а в семейството ще се разнежваш, за да вадят гръкляна на хотелиера, или ще чаааааааакаш някой да те съжали, когато съжалението е най-гадното нещо, което могат да ти причинят...

Животът гази

[ReNKaTa]

Онзи ден четох тази статия в един сайт и много мислих дали да я пусна, а като погледнах вече беше пусната.

Ще излъжа ако кажа, че съм останала потресена от реакциата на "учениците от 6-те паралелки в Пловдивското училище". Честно казано бях почти сигурна, че много малко от тях биха проявили съчувствие ..

Не вярвам всички да сме толкова "осъкатени", даже съм сигурна, че има доста хора, които биха приели историята на въпросната жена "така да се каже - персонажът на тази история" присърце.

Първото нещо, което ми хрумна, докато четях, като моя реакция беше, да отида с нея там и да и помогна да отстоява правата си ... Не знам, колко и дали изобщо това би и помогнало, но тъй като много се трогвам от съдбите на хората, а и това си е чиста несправедливост и не бих останала равнодушна ...

Интересно обаче, колко "сме" егоистични - ако стане дума за някой наш близък, нещата се променят коренно ..
Не знам дали обществото ни превръща в нещо различно от нас самите или сме си такива ..

[Lake_Lady]

Всеки от нас съставя обществото. Ако ние сме такива, и то ще е такова... Затова всеки да се вгледа в себе си...   [confused]

[kalista]

Няма как статията да бъде разгледана едностранно определено...
1во - това, че въпросните 6 класа са се отнесли така към зададената ситуация не означава, че останалите 9183027 в Пловдив биха реагирали по този начи и с подобни отзиви.
В всяко учебно заведение си има, както трезви глави, така и "развалени ябълки".
Размишлявайки над случката, не мисля, че някой от моите съученици би реагирал по този начин.. Вярно, че ще се намерят 2,3, които да твърдят следното:

Но трябва да преглътнете случката, радвайте се, че животът продължава: жива сте, здрава сте, можете отново да почнете работа. Но да ви върне парите този управител забравете, нямате договор, нищо няма на хартия, безсмислено е да се опитвате да получите парите си.

Но какво друго биха направили?! Какво друго може да направи един 18-19 годишен, освен да посочи няколкото светли неща в ситуацията?
С ръка на сърцето - бих казала същото, бих почерпила жената, бих й дала съвет, макар и от гледната си точка на недорасъл тийнейджър.
И не, не се смятам за емоционален инвалид! Не може да се обобщава цяло поколение по такъв начин! Всичко е строго индивидуално и зависи от човек до човек, от маса до маса, от възпитание до възпитание :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Да помогнем!? !Че с какво мога да помогна аз на човек, който е изкарал няколко работни дни без договор и накрая не са му заплатили. Да ида и да се развикам на управителя, че е нещастен и долен измамник, може би? И сигурно той трябва да се разплаче, осъзнал, че е постъпил подло и да и даде даже двойно това, които и дължат. Всеки си сърба попарата. Сигурно звучи егоистично и безчувствено, но във времето в което живеем, не случайно са измислени договорите и подобните охранителни средства, които да подсигурят и легитимират дължимото ни. Не са случайни, именно заради случаи подобни на този, че и много по фрапиращи и сложни. В крайна сметка бих я посъветвала да си вземе поука от случилото се и следващия път да си "върже гащите". И въпреки, че съм доста по малка от нея бих я черпила едно кафе, за да я усмихна, но повече едва ли бих могла да и предложа. :)

[tonnny_bg]

Не мисля ,че с нещо може да и се помогне.По принцип договор се предоставя на по-късен етап.Поне където съм започвала никой не ми е давал договора още първия ден.Има си пробен период и т.н.Наистина такива неща се случват и то често в наши дни.Не е рядко явление.И не е нещо ,което да направи впечатление.Първите дни ,че и месец са си проучвателен процес от страна на работодатели.
Не мисля ,че сме емоционални инвалиди глухи към нещастието на хората край нас.Има много случаи в които странични хора помагат на изпаднали в беда.Пресен пример вчера от новините как две продавачки били свидетелки на отвличане и веднага алармирали полицията.Похитителите са хванати.
Така че не съм съгласна с господина.
Като цяло не може да се даде такова определение за народа ни. :)