Защо тъй често споменавате Луната?!

[{dulgokoska}]

Защо тъй често споменавате Луната?!
Не бих могла да бъда като нея
Една красива спътница, която /e/
във очите на Поетите трепери –
Парченце/пълна като гръд Химера...

Аз /винаги/ намирам силно Слънце
И /честичко/ го влюбвам във косите си
Понякога редя калинки мънички
с червеното примамвам към обичане
На простите ми като изстрел истини...

Но не в небето седмо се намирам
Нито сърп бродирам на челата
Във очите на любови не надничам
тайно... аз дъхтя ги със устата си...
Защо тъй често споменавате Луната?!
28.03.2008г.

[stranger]

Ми... Имам няколко "научни" теории, ама ще отегча многоуважаемата публика  :p
Един от отговорите, между другото, е искрит в аватара ти, който пък много ме усмихва, също като стихчето ти :)

[dodic]

А може би очите твои,
надичат в нас от лунната повърхност,
и всеки жадно би се молил,
в дланите ти да изтръпне,
че си цвете от луната,
(може би звучи банално)
аз те виждам във позлата,
някак близичка, съкрално... :)