News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Малко разказче

Started by bucky, April 02, 2008, 00:27:45 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

bucky

Тук ще постна едно малко разказче, което скоро направих :)

Пустиня. Навсякъде имаше пясък. Слънцето се беше издигнало високо в небето и изливаше всичките си лъчи с някаква тайна ярост и удоволствие. Лекият ветрец си играеше с песъчинките, като ги носеше във всички посоки,  а те, радостни се отпускаха и попадаха на различни, същевременно нови, но и толкова еднакви места. Сред тези песъчинки имаше една различна песъчинка. Тя не се радваше на вятъра като останалите. Тя имаше мечти. Тя мечтаеше да бъде различна. Но как? Как една такава малка частица, подобна много, много милярди други песъчинки като нея можеше да е различна? Точно такива въпроси и мисли я караха да бъде тъжна и мрачна. Дребната частица пясък си мечтаеше да види любовта, да я почувства дори. Но как? Беше готова на всичко за тази дума, това далечно, никога преди неусещано чувство. Но как....
Един ден песъчинката се почувства различно, тя вече сияеше, имаше цел.
- Хей, добри и силен Ветре, би ли ми изпълнил едно желание? – провикна се тя към духащия вятър.
- Здравей, малка прашинке. Какво би искала да сторя за теб? – попита мъдрият вятър.
- Можеш ли да повееш в една посока само, да ме вдигнеш и да ме занесеш до морето? – попита обзета с надежда малката песъчинка.
- Мога. Но това, мъниче мое, ще те погуби, водата ще те погълне. И ти може би никога няма да си песъчинка вече! Защо искаш да сторя това за теб?
- Моля ти се, Ветре, просто ме откарай там. Аз няма да умра, морето няма да може да ме погълне. То ще ми помогне!
- Добре, ще го направя, щом това е твоето желание. Хайде, потегляме.
- Благодаря ти! – весело каза малката, червна песъчинка.

Не след дълго песъчинката приближи брега на морето. То изглеждаше величествено, синьо, също и някак си загадъчно.
-Сбогом, песъчинке! – каза вятъра, с искрена тъга.
- Не се безпокой ветре, аз ще живея! – каза, изпълнена със сигурност песъчинката.
След това тя падна в морето. И наистина, водата отне една голяма част от тялото и, но тя успя да оживее, носейки се вече по върха на морските вълни, в самата морска пяна. Не след дълго, се случи това, на което тя се надяваше. Част от водата на морето се превърна в пара и се пренесе на облаците, заедно с миниятюрната част, която беше останала от малката песъчинка. Сега вече тя се движеше с облаците, летеше! О, каква радост и достави това чувство. Но това не беше края на нейната мечта, тя мечтаеше да види любовта! След време облакът с изпарената прашинка приблици малко крайморско селце. Заваля тих, ситен и спокоен дъжд. Това не успя да уплаши едно момче и едно момиче което се държаха за ръце в дъжда и си говореха нежно. Тогава дойде ред и на развълнуваната прашинка да полети надолу, като част от капка дъжд. Тази капка дъжд падна точно на червените и красиви устни на момичето и леко ги намокри.
-Обичам те с цялото си сърце! – каза нежно и плахо момичето, след което целуна момчето.

Това беше последното нещо, което чу и изпита малката пясъчна прашинка от пустинята...

Sexy_Scorpionka


Всички ние се нуждаем от някого, а ако го нямаме заспиваме с мисълта, че някога ще го открием.

bucky