Съдба,която жигосва

Started by GadNa_Ku4Ka, December 30, 2005, 09:39:23 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

GadNa_Ku4Ka

Сълзи,болка!Новогодишната нощ на 2000г.Часовникът тиктака неуморно у отмерва минутите на новата година. Плача тихо,защото не мога да отида на купон с компанията.В къщата ни също е тихо.Сълзите ми са от яд и ярост,но аз не осъзнавам,че след малко те ще станат сълзи от болка...убийствена,разкъсваща сърцето болка.Телефонът иззвънява и раскъсва гробната тишина.На мен не ми пука и си казвам : "Кой ли луд звъни сега?!".Мързи ме да стана и за това баба ми вдига слушалката.Вратата е затворена.но аз чувам изненадата,а после болката в гласа й.Нейният вик ме събужда окончателно : "Нашият Стефан няма го!".Дядо ми става панически и  пита : "Кой Стефан?".А баба ми проплаква : "Нашият Стефан!Мъртъв е!" Мен не ме интересува,но изведнъж чаткам!
Датата 2 януари се запечата в съзнанието ми.Още помня как като зомби вървя по алеята на гробището.Виждам как майка ми ридае върху ковчега.А какво ще стане с мен?Семейството ми се разби!Мечтите и надеждите също!Жестока съдба!Баща ми си отиде от този свят на 1 януари,на рождения ден на майка ми и на имения ден на брат ми - Васил.Каква съдба!Съдба,която ни измъчва и жигосва,за да станем по-силни!
След 5 години аз отново живея.Оцелях,дори след опитите ми за самоубийство,но всичко,което не ме убива,ме прави по-силна.Аз живея!По-силна от всякога.Щастлива съм,влюбена и малко загубена,но това е присъщо на всички тийнейджъри.Още помня баща си и го нося в сърцето си.Това е животът - изпитания,които закаляват волята ни.
С тази история искам да ти кажа,че колкото и кофти неща да ти се случват,ти продължаваш да живеееш.Нали?Не е нужно да лееш крокодилски сълзи само за това,че "Той не ме обича!Какво да правя?" Това не е изходът.Изходът е да продължиш напред с високо вдигната глава.А не да седиш вкъщи и да потъваш в морето от меланхолия.Сълзите,които рониш за него/нея могат само да пречистят душата ти и да те направят човек!

Bonita

Четейки написаното от теб се разплаках....толкова е тъжно...но знаеш ли осъзнах колко много обичам семейството си....Сега..наистина се чувствам по-силна!
Кълна се...никога да не забравям теб!!!