Бряг!...

[{dulgokoska}]

Страннико, ти вятъра пусни...
От очите, морски дъх стаили...
Знаеш ли, от острото боли...
Дори самите счупили се мидички...
А ти от тях дом си пак строиш...
И /пак/ вълна /поредната/ приижда...
Да го бутне с пянени усти...
Не от злоба, а от блян за виждане...
На теб!
            Не казвай, че е само пясък...
Топлото сърце на мъж обиден...
Решетката от пръсти е тъй кратка...
Порадвай и' се. Може да си иде...
Когато най ти се изтича...
Искаш ли на мен да се усмихнеш?!
Една по детски питаща измислица...
Вятъра пусни... и ще се видиш...

Там, където не вълна – сирена...
Ще целува твойте клепки. Смело!
29.03.2008г.

[stranger]

 [gu6]