Под знак на Вълчата звезда

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ще бъда дива, както до сега
била съм всякога в живота ми - различен.
Неверница - какво пък от това?
Признавам си и няма да отричам!

Особена, от другите встрани,
откъсната и малко саможива -
такава съм си - даже ми личи,
че вълча кожа само ми отива...

Сред хората съм скитащ единак:
в тълпата лесно се преливам,
но в себе си оставам все чудак...
Живея с тях, за да анализирам!...

Животът ми минава все транзит -
забравила, че няма нищо вечно,
живота си превръщам в монолит -
застинал и гранитено изсечен...

Бунтува се сърцето ми на еретик;
със зорко-острата зеница,
пронизваща душите като щик,
живеят в кожата ми на вълчччица!...

Не искам все да бъда втори план,
не искам да съм вечната резерва...
Вълкът е или първи, или сам -
природата му сякаш аз съм взела!...

И няма да живея сто години -
бих взела си от тях една,
но както пожелая, тъй да мине -
под знак на Вълчата звезда!

[Magic`Green`eyes]

"Вълкът кожата си мени, но нрава не."
А на мен защо ми се струва, че ти не си вълк :) , а само носиш неговата кожа.

Вълкът е или първи, или сам -
природата му сякаш аз съм взела!...

Тъй ли? :) - Не знаех. :)

[Gentiana]

Била съм всякаква...Така е...И си знам -
не вълча кожа , а душата на вълчица
се крие в нежното ми тяло и без срам
лети в нощта с криле на бяла птица.

Съгласна съм - вълкът е  първи или сам.
Когато сам е, единак се той нарича.
Със силно тяло, воля и инат голям-
напук как нежно може да обича.

Под Вълчата звезда не падат днес звезди,
там двете ни очакват на вълчици кожи.
Побързай, облечи се, чакат куп игри.
Да бъдем диви!... С теб това го можем.

[Diablos]

Борн ту би уайлд  :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ще дойда тази нощ под Вълчата звезда,
ти чакай ме, за мене се озъртай:
по погледа - пронизваща стрела -
дори и в тъмното не ще ме сбъркаш!...

Ще скитаме, но двете - единачки -
на глутницата дивите жени,
с високо вирнати опашки,
сърца и кожи... Вълчите звезди!

[Gentiana]

Днес Вълчата звезда високо свети,
зад призрачната, пълната Луна.
Мъгливи сенки ни обвиват двете.
Излъчват отразена светлина.

Със вой злокобен ще смразим сърцата
на всяка жива твар, без капка жал.
Душите ни ще подлудят Луната.
Дъждът ще се удави в мокра кал.

Гротесков миг...Часът почти е нула.
Излизат всички тъмни твари тук.
Съдбовния ни зов тъгата чула
в краката ни ще легне днес без звук.

И няма да посмее тишината
да ни докосне, плахо ще стои,
докато в пепел догорят сърцата
на две вълчици в образ на жени.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

"Размисъл под звезда"

[andromeda]

Сред хората съм скитащ единак:
в тълпата лесно се преливам,
но в себе си оставам все чудак...
Живея с тях, за да анализирам!...

Това ми хареса! [a taka] Добре казано!!!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 :) Значи и аз ще ти харесам! [lol]
[гуш]

[andromeda]

Със сигурност сме от една порода!  [usmivkaa]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [lol] Станахме 3:

Ako дойде още някой, ще си направим глутница! :)

[andromeda]

 [xa xa xa xa xa xa] Направо нямам търпение да си сформираме такава!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Е, май няма повече желаещи... [think]

[ilusia]

вълчица искам аз да бъда през нощта
злостен вой да надавам през деня
и единствено жълтата луна да бъде моята
последната .... звезда
ала сърце от огън нося аз
немога да се примиря със злаобата в света
немога да бъдасмо с вълча кожа
опитвам се да дам на света
морето от звезди
аз знам вълчицата във тебе не заспива
никога в нощта
но каква вълчица ще е тя
ако недава свойта топлота
вълкът е първи или сам
но самите са последни във света
неможеш първа да си ти
ако сърето ти не пее от съзли
ако в радостта си не даряваш на света
и последната искрица топлота
дива си ти като огнена стихия
но товита дивотия
нека не се првръща във олигофрения
силна си аз знам личи ти
дори без свя плам
ти пак оставаш си
си дявол в рая
вълк в джунглата
на упитомения ни свят
но от век на век
все повече приличаш на човек
недеи да бягаш от съдбата си сега
тя ти носи само доброта
вълкът е или първи или сам
често пъвият е сам
и самият е псоледен

[DEVIL_IN_HEAVEN]

дива си ти като огнена стихия
но товита дивотия
нека не се првръща във олигофрения

Ти за мен не се грижи -
няма как да ми се случи.
Аз вълчица съм и си личи -
вия често в рими звучни...

Че вълкът е първи или сам,
истина е, аз ти казвам -
и от опита добре го знам,
и от опитите да ме газят...

Не, самият не последен,
пръв излиза в челото напред.
Сам остава, тъй като е земен,
не е глупав, нито пък предвзет...

Ето ме - и аз, вълчицата -
пак ще си остана сам-сама.
На живота си сама съм рицарка
и затуй е Вълча моята звезда...