Ние все чакаме да дойде нещо...а то не идва

[Gentiana]

http://www.vbox7.com/play:de3f01e8
Моята душа
и сянката на твоята...
Наистина ли  илюзия е всичко?
Гълъбите цяла нощ
в стъклата на прозорците
блъскат челата си.
Свършиха ми светлите,
радостните боички.
Глоксиния и бели маргаритки
под стъпките на полудяла нощ падат.
Няма да се моля,
опустяха ми думите.
За грешна любов
смъртта е  награда.
Осъди душата ми.
Погребах в мен твоята.
Разкъсах я, когато си я дръпна.
Затворени са нощите ми.
Само призраци бродят.
От всяко тяхно докосване
кожата ми тръпне.
И пак се връщаш.
Като криви огледала сме.
Всяка дума сянка уродлива има.
В кръвта ти удавям се и пак съм жива.
Вали прасковен цвят посред зима.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Помежду другото,
едно "Довиждане!" би вързало се с разговора ни отлично -
поне накрая да оставиш нещо хубаво в очите ми -
да те запомня като що-годе човек
и на децата си след време да разказвам приказки
не за чудовища и ангели,
ами за теб.
И в тоя ред на мисли,
цялото обезумяло тичане
и цялото за тебе плакане изгуби всеки смисъл.
Знаеш ли,
уморих се.
Това е.
Писна ми.
Не искам дори от благоприличие да ти се усмихна.
И да се правя на силна,
а да се влача.
Циркът свърши.
Драмата мина.
Каква съм?
Сива,
сива
и СИВА!!
И не те обвинявам за моето скачане -
аз се заиграх на прескочи-кобила...
Само че ми дотегна играта.
Дотежа ми
преглъщането,
мълчането,
отмъщаването,
връщането
и натъпкването до изнемога в душата.
Вече не искам отплата.
Искам като човек
да ме прескочиш и да кажеш "Сбогом!" -
не за мен,
кажи го за теб!
Помежду другото,
това, че обичаш истински,
далеч не те прави човек.

[Gentiana]

Обич ...
Истинска...
А пък се чувствам
сива,
Сива,
и СИВА...
Мъгла в блатото.
Чума, някаква,
която бавно убива.
Прескочи ме.
Може и без Сбогом.
И двамата знаем...
отдавна.
Но аз повече така не мога.
Преглъщане,
мълчание,
отмъщаване,
връщане.
Въртя се в кръг ,
на водовъртеж заприличах,
за Бога!
На торнадо,
което самата мен отнася
и душата ми на парцали
по голи клони се закача.
Знам, да те забравя,
(точно пък теб ли?!)
ми е непосилна задача.
Но между другото...
това не ти трябва да го знаеш.
Хей, чуваш ли...стига ми!!!
Ариведерчи, аморе.
И не ми пука дали след мен,
като куче ще залаеш.
:kissoflove:

[DEVIL_IN_HEAVEN]

На мен от твоето обичане ми стига.
Целувам те,
прегръщам те
и млъквам.
Мантото с чантата и шапката маскират.
Отивам си.
С бронирани обичащи очи.
С целувка като бързосъхнещо лепило.
С пластмасови престорени сълзи.
И "Сбогом!" - казано като с мастило.
Не.
Този път без чувства.
Научих, че човек може и без сърце.
Научих се да уча.
Да мълча.
Научих се безкрайно да те слушам.
И как да те обичам вече знам.
Но повече не искам.
Не. Не искам!!
Не виждаш ли -
в душата си на нищо не приличам!!
Целувам те.
Прегръщам те.
И млъквам.
Аз зная, че не ти достигам.
Отивам си.
Но знаеш ли,
изтръпвам,
защото зад вратата като мъртва ще се срина...

[tonnny_bg]

 [plqsssss] [plqsssss] [evala] [evala] [flowers] [flowers]

[Gentiana]

 [cool dance] [i love youuuu] [gu6]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

...И още само дъх от синия коварен дим...
една цигара и едно "Довиждане!";
едно преглъщане във моята душа
и после нищото като помитаща лавина
ще ме погълне зад самотната стена...
Не чуваш ли?!
Пресипна ми да ти крещя...
И ме боли - от твоето нечуване,
от твоите юмручени слова...
Човек, лишен от его, неизбежно си отива...
А именно - умира,
без да си избира сам смъртта
...от някоя нечуваща добре стена,
...от някоя поглъщаща по пътя му лавина.

[Gentiana]

ех, дяволче  [lol] и аз в последно време чакам музата ми да дойде,ама тя нещо пролетно се е запиляла нанякъде  [shame]
все пак ще опитам да напиша нещо в нейно отсъствие, че не е хубаво да оставям стиховете ти без отговор   [confused]

Лавините дали са без души?!
Или пък прекалено са копняли
за жарка ласка, от която се топи
на тъжен сняг оголеното тяло?
Сега крещят и глухите стени,
че нямаш право просто да си идеш.
Не чуваш ли? Не вярвам. Престани!
Преструвката и двама ще обиди.
Преглъщам те.Отваряш ми врата.
Капан ли е или небрежност мъжка?
Дали на прага ей така ще постоя
или ще вляза, винаги една и съща.
Цигара и -довиждане...Прости!
Ще се завръщам, но не ме очаквай.
Когато във кръвта ти загорчи,
и мъртва да съм , ти не ме оплаквай.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Не помня.
И не искам.
И не знам.
Политнала съм някъде във нищото...
а там е неизбежно да си сам.
Недей ме дърпа.
Вече е безсмислено.

[Gentiana]

И думите ти диви са коне.
От гривите им ми сълзят очите.
Не плача, радост моя, вече не.
Изпуснах чашата.
Копнежът недопит е.
Във нищото е топло,
не боли.
Там твоите предателства ги няма.
И не е страшно, че до мен не си.
Отдавна вече и не правя драми.

[Jane]

Вие двете ... просто сте ВЕЛИКИ!!!!
Не можах да си отлепя очите от редовете ви в тая тема...
Те направо текат, като ...лавина от гениални слова.
.... Страхотни сте!!!
Искрен поклон !!! [heart__]
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

 :) [gu6]

[rado]

  [inlovee] Тук съм.

[Gentiana]

 :) :flowers: