Пролетен завет

[Sexy_Scorpionka]

Зимата отдавна ни бе напуснала и оставяше следите от дългото си гостуване.
Всяка земна твар се бе събудила за живот  и тръпнеше в очакване ... Всяко малко растениенце бе облякло най-хубавата си премяна и само чакаше момента, в който ще настъпи празника, наречен Пролет ... Само лехата пред нас бе тъй спокойна ... и безразлична ... сякаш с малодушието си тя искаше да покаже на всички ,че остава равнодушна пред ставащато наоколо ...
Ала тя не знаеше ,че е само един малък инструмент ...от един вечен кръговрат.
Напук на лехата .. едно мъничко кокиче едва прокарало главица над пръстта ...се бе изморило от дългото чакане и като един неразумен и наперен младеж бързаше да разпери криле , да литне нагоре и да вкуси глътка свобода...Изминал бе цял месец ,но за малкия ни герой беше цяла вечност ...През това време той  бе станал хубав и здрав младеж .Висок  и напет ...всеки ден той питаше майка си.
-   Майчице, я кажи ми ти, аз съм най-хубав от всички, нали...?!
-   Мило чадо, ти още си мъничко дете. Ще дойде ден и ще разбереш ,че красотата не е най-важна на този голям и объркан свят...Хубостта е до време, ... тя цъфти и вехне. .. ала красотата, ето тук, в сърцето остава завинаги ...
Но малкият не искаше да разбере тез слова ...надменно бе извърнал глава...
-   Ха, не била най-важна ...Какво ли разбираш ти? ...Погледни ме и пак добре помисли...
Майката знаеше ,че чедото й винаги се е различавало от братята и сестрите си. То бе неземно красиво , но и доста честолюбиво ...Тя обичаше всички по-равно.
В майчините очи всички бяха красиви и добри ,но сърцето й подсказваше ,че прекомерната суета на сина ...ще му довлече голяма и зла беда ...
Веднъж господарската  дъщеря ... излезе навън да се полюбува на цветната леха .
Възхитена от красотата на цветната градина ...девойката се наведе, откъсна малкото кокиче,  закичи го в косите си и се отдаде на неуморна игра... Залисана в игрите не усети как цветето падна от косите й. Осакатила бе мъника и в сърцето на майка му оставила мъка... Свечери се ... и  мрак се спусна, малкото кокиче издъхващо ранено на Земята, с последни сили рече на клетата си майчица...
-   Прости ми ...бях сляп и глух за молбите ти, едва сега разбирам колко грешен съм бил, aко можех да върна времето назад, щях да се радвам на това ,което имам,на малките неща, без които не можем да бъдем щастливи...Нямаше да отдавам голямо значение на суетата ...Просто щях да се радвам на слънцето, което така ласкаво целуваше снагата ми ... На дъжда който отмиваше всяка болка и оставяше... само спокойствие и радост в душата... На вятъра, с който лудеех по цели дни и нощи. Само, ако можех ...
Тогава майка му казала :
- Мили сине, днес научи един много важен и ценен урок ... жалко, че плати цената с живота си ...Но запомни едно, никога не е късно да поискаш прошка и да ти бъде простено...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Гордея се с теб, че започна. Не спирай да се упражняваш и сама ще видиш как резултатите ще те удовлетворяват все повече и повече. :)

[Sexy_Scorpionka]

Гордея се с теб, че започна. Не спирай да се упражняваш и сама ще видиш как резултатите ще те удовлетворяват все повече и повече. :)

Благодаря  [cvetee] . Твоето мнение значи много за мен  [hugs and kisses]

[tonnny_bg]

 [bravisimo] [a taka]

[Sexy_Scorpionka]

[bravisimo] [a taka]

[inlovee] [heart__]  [hugs and kisses]

[XpacTa_lavista]

Въпреки, че е тъжно, на мен ми звучи щастливо [a taka]

[Sexy_Scorpionka]

Храстче много ти , благодаря [inloveee]