бутилката

[ilusia]

Самотата те обгръща!
Бързо булото загръща!
Вземаш чашата позната
и пак се молиш
ти на небесата
и пак спасение там намираш
и пак сърцето си
в пръстта зариваш
И от век на век
все по малко приличаш на човек

Ала чашата позната лъжлива е сега
тя загръща самотата
и човечността в теб убива
и последната искрица светлиина
КОгато чуеш пак злокобен звън
и пак тъмно е вън
а в теб студа напира
и ръката не се спира
и пак бутилката намира
помисли за мен
помисли в студеният си ден
слънце в очите ти ще забелсти
и
отровата в бутилката ще закипи
и булото ще се стопи
и живота пак ще заблести

[Gentiana]

Бутилка...Чаша...Може би отрова?!
За теб той сигурно си мисли днес .
Припомня си очите ти отново,
В сърцето му бушува буря...Стрес...
Недей му я оставя самотата,
със себе си докрай го изпълни.
Бъди за него нимфа и соната,
и щастието в тъжните му дни.


Хубав стих, Сънчо!
[heart__] [heart__] [heart__]

[andromeda]

Направо тръпки ме побиха... [oops] Браво, ilusia, страхотно стихотворение! [bravisimo]

[ilusia]

благодаря ви  [inlovee] много мило наистина
геолина  [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[Qween of the black hearts]

злато много ми харесва много е истинско но ме на вежда на мисалта 4е не си на кеф!!!!!1 и не само тва!!! като се видим 6те си поговорим и 6те си по добре

[ilusia]

за мен да мисли :)
абсурдно е това
неговата мисъл е
зад преграда
от ледена  стена