По нощните улици със старата година

[Gentiana]

Загръщам се в ефирната ти дреха.
Снежинките ми отиват, нали?
В тази нощ с тебе ще носим утеха
на всички тъжни,съгрешили дни.
Утре ще си идеш - тиха и снежна.
Няма да се оплачеш. Ще мълчиш.
Днес си безумно красива и нежна.
Днес своя горд дух ще ми подариш.
По смълчаните алеи на мрака
пълзят сенките на мъртви души.
Те те искат и аз знам, че те чакат.
Утре на тях ще принадлежиш ти.
Утре...Но днес си до мене и двете
ще се забавляваме с луда страст.
Подаряваш ми снежен кристал- цвете.
Да прави чудеса той има власт.
По нощните улици ни пренася ,
в един измислен, нереален  град.
В света на елфи - любопитна раса.
Само тази нощ...Само в този свят...
Само днес, с тебе, ще се чувствам друга.
Само днес и аз ще имам криле.
Ще си пея...Ще е безумно... Лудо...
Ще си спомня, че била съм дете.
Тази твоя усмивка ме влудява.
Как успяваш, не знам, да се сдържиш
като знаеш колко малко остава
да се смееш, танцуваш, блестиш...
Докосването ти е  дъх на птица.
С него ми напомняш, че ще вървиш.
Връщаш ме в леглото ми. Сбогом, жрице!
Ти при стари години ще заспиш.