News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Пеперудена ласка /Боичка на нощите/ - me4tatelka и {dulgokoska}

Started by {dulgokoska}, March 18, 2008, 22:18:14 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}



На прозореца ми кацна снощи
пеперуда нежно бяла.
Може би за миг да почине
до мен беше избрала.
В финото телце незнайно как
сияние копринено засвети.
Разпръсна то черния мрак...
Пеперудена ласка усетих.

В душата си. Като стихия...
Която целува очите...
И влива във жилите сила...
И дава усмивки на дните...
И нощите прави на нежност...
И в мислите обич докарва...
Пухени чувства. Във нея...
Намерих се. С сила на тайна...


Милувка. Тя ми докосна мечтата.
Златен прашец от крилете
посипа ми тя по косата,
по миглите и по ръцете.
И аз се почувствах по-друга,
по-жива и някак...вълшебна.
И поисках моята пеперуда
в шепи с любов да я взема...

Но сетих... как трепка от обич...
И как е свободна. В небето...
Погалих я само със поглед...
Прегърнах я само с сърцето си...
Като поема. В душата...
Изпях я. Запомних я. Светла...
Звездичка. Сирена. Вълна...
Боичка на нощите – цветна...


И с нея мислено полетях.
Превърнах се в нейна сестричка...
За миг пеперуда аз бях...
Но... пак останах самичка.
И се усмихнах... на мрака...
С оттенък на златен прашец...
С топлият пулс на мечтания...
И в себе си с пъстри криле...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Sexy_Scorpionka

Абе страхотни сте двечките беее  [inlovee] [heart__]

Всички ние се нуждаем от някого, а ако го нямаме заспиваме с мисълта, че някога ще го открием.

Jane

Много сте добри!!!!
Аплодисменти! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Под сълзите на есенните листа...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/