Толкова е хубаво!...

Started by Zatoichi, March 17, 2008, 23:26:29 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Да повървиш така –
с развързана обувка,
без тревога и тъга,
че нещо ще ти струва....

------------------------------

Часовникът и цялото му време
нарочно вкъщи да забравиш,
да крачиш без проблеми,
да виждаш сивото в лилаво...

Да дариш с усмивка непознат,
потънал в смръщените грижи,
да докоснеш неговия свят,
дори когато те не вижда...

Да спреш до уличен художник
и само погледи да размените,
в които вятър е положен
от пейзажа на мечтите...

Глухарче крехко да раздухаш
срещу залеза червен,
намерил в тихото разтуха
и утрешния ден...

Отново облаци да вдишаш
като спомен на пегас,
простичко ,,обичам" да изпишеш
с почерка на твоя глас...

------------------------------

Д бъдеш повече във малкото,
което те тълкува
и побира тебе без остатък,
когато не сънуваш...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Поклон, поете, за поредния шедьовър!  [inlovee]

XpacTa_lavista

Отново си на висота. Позрдавления [bravisimo]
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

mariana_fairy

Нещо различно..., за малките неща, които радват живота ни и го изпълват със смисъл... Супер, поздравления ,много ми хареса
Душата ми легло ти беше...

nMz

Наистина е хубаво , Zatoichi ... Прекрасно ...  :)
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

tlalala

Невероятно образно, "усмихнато" и стойностно. Много ми хареса :). Понякога ми се иска и аз да пишех толкова добре.
Повярвай в това, в което никой друг не вярва, както някой, някога - макар единствен, повярва в теб !

Zatoichi

Искрено ви благодаря за топлите думи  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.