Анти проза...Зелените хора. част 1ва

[ludnegar]

Едва дочаках нощта, за да видя света по друг начин.Не беше нужно да летя до луната,просто поех дълбоко въздух и затворих очи.Оценете нощта - провикна се глас.Не беше глас а по скоро нечия мисъл залутана из вселената.Без болка,без чувства,без страст и сякаш озари всички онези загубени души,на някога живели хора,загубили вяра в деня и светлината,понякога даващи храна на душата...Той седи на камък в гората,а тя е на другия край на земята и двамата вперили поглед в далечината.Там е някъде светът на зелените хора,хората от мъглявината,онези които не виждат светлината...Имало един свят,а в него друг.В онзи свят,в който бил другия свят живеели зелените хора...живели въпреки другите,понякога напук на тях.Едва ли ще да мога да го обясня,та аз съм просто драскач и посредник,затова ще карам по същество,където и да е то.Зелените хора всяка вечер се събират на една звезда наречена "Зелената мисъл".Понякога и аз ходя там.Затворих очи и се превърнах в едно цяло със вселената.За един миг от вечността,аз бях всичко...вселената и светлината,шумът и тишината,любовта и свободата,нищо и всичко,жив и мъртъв едновременно.И тогава чух глас :
-Аз съм зеления човек,който всяка нощ се катери в планината.Правя го с години.Всеки път когато наближа върха обаче, се развиделява и все трябва да се връщам.Но някой ден ще стигна върха,ще се изправя по-силен от всякога и ще изкрещя на света и светлината,ще изкрещя на всички по земята : Аз съм тук...разкажи за мен...дай ми живот !!!

следва продължение !

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Усмихна ме, Вики. :)  [chatlove]

[vanilla_g]

Мен също успя, макар да е толкова рано и да не мога още даже очите да си отворя [gu6]

[tonnny_bg]

Обади се като отиваш пак към зелената планета .Искам да го видя с очите си . [hey sexyy] [namigG]

[ludnegar]

Ам, по принцип,анти прозите за зелените хора,са доста айляшки, или поне айляшки са онези които аз си измислям.Тази която ще ви разкажа сега не е измислена и никак не е айляшка.
Та става дума,за оня зелен човек,дето имал навика все да ходи надрусан навсякъде из махалата.Хората му бяха свикнали отдавна,всички знаеха,че има леки психически отклонения,но никой не знаеше дали бяха дошли в следствие на наркотиците които взимаше или просто си му бяха по рождение.Та от едно известно време този зелен човек имаше навика да обикаля с една празна спринцовка с игла и понякога да боцка хубави каки,по дупетата с нея...неприятно е да си на тяхно място,но той искрено се забавляваше от цялата работа.Но както става винаги в реалните истории,играта се превръща в плачка.Та вървял си веднъж въпросния зелен човек из махалата,надрусан както винаги и видял на едно кафе седнали 3ма мъже и една хубава госпожица...на госпожицата прашките и се подавали над дънките и той не се сдържал и я боцнал с иглата...тя се разпищяла,той се опитал да избяга,но къде отиваш ти...може би.Мъжете единият от които бил полицай,го хванали и взели да го млатят...много зверски млатеж,ама много зверски.Счупили му почти всичките ребра,едното от тях се забило в белият му дроб и го разкъсал...били го около 20 мин,след което полицаят извикал свои колеги от близкото РПУ.Въпреки че крещял неистово от болки...все пак е млатен професионално 20 мин и имал разкъсан бял дроб с ребро забито в него,полицаите от РПУ/то не го пощадили,закарали го в районното и на свой ред го почнали.Никой не знае колко време е бит в районното,но никак не е било малко както се досещате.По едно време зеления човек за свой късмет загубил съзнание,тогава полицаите се усетили и извикали доктор.Доктора му хвърлил едно око от разстояние и констатирал,че нищо му няма и след малко щял да се свести.За свое щастие,зеленият човек починал около 2 часа след като първите 3ма мъже са го били.Направена му е тройна,шесторна и деветорна експертиза,във опит да се останови от какво точно е умрял.Всичките експертизи не са успели да докажат от какво е умрял или поне,до публичната общественост не достигна таква информация.Това което изтече като информация е че зеленият човек е умрял във адски мъки,като почти през цялото време не е можел да диша,защото всяка глътка въздух която е поемал му е причинявала адски мъки...освен останалите на които е бил подложен...почти няма част по него която да не е била счупена.Описанието с раните и нараняванията му е било написано на над 30 листа А4...
Виновните са осъдени от военен съд,ако не ме лъже паметта на 16,14 и на 8 години лишаване от свобода.
Нямам много ясна идея защо я разказвам тая история,но ме глождеше от няколко дена.Случайно ми я разказа един човек който работи в съда,с който още по случайно се озовах една вечер на една маса на по биричка.Цялата тая трагедия се е случила на 200 метра от мястото където всеки ден си пия кафето,а дори не бях разбрал за нея,не се вдигна шум,нищо...нямаше телевизия,медии и прочее,просто един болен наркоман с извратено чувство за хумор е убит от бой...голяма работа !