посветено

[burning_acid]

Тишината по улиците
в пет сутринта
Светлините на София,
отдавна заспала
Уморените паркове -
уморени деца
от непрестанни истории,
викове, хора
Как склонили са тихо комини
постройките
И спокойно е в този град на
движение
Как самотно и тъжно е,
самотно-красиво е,
да вървя под дъжда и
да мисля за тебе

А по клони оголени
в нощната столица
да накацват звезди
като сребърни птици
И Луната да гледа препълнено –
мъдра е,
моя спътница, всяка
разходка споделяла...

Но те няма, теб те няма!
Далече си...вече
Дето живи не стигат,
дето времето спряло е,
или е просто илюзия
Дъжд измива ми мислите
Дъжд по старите покриви,
по очите на къщите
Всяка капка разтича ме
по паважа и плочките
Всяка капка изтрива ме
и вече не помня се

И те няма.
И толкова!
А отнесе със себе си
/без да питаш отнесе
най-щастливото в мене/
И тишината си взела
/днес мълча и е шумно/
И да плача престанах,
а да се смея е трудно
Само тебе те няма,
за да бъда пак цяла
Само тебе...Измама
е че времето заздравява
и най-тежките рани
/просто тях ги приспива/
А ноември пристъпва
със все по-страшна сила
и навярно ми носи
/като всяка зима/ "подарък" –
една заспала в мрак София
и избледнял спомен до бяло...


Липсваш!

[ivorysoul]

красиво е много :) възхитени поздравления

[{dulgokoska}]

случайно или не, у нас зазвуча "Ако си дал" на Емил Димитров...
прегръщам те...

[rado]

 :)  Стихът ти става все по- стегнат и изискан. [heart__]
         


    Ето нещо от Лейт, която харесвам:

  " не обърквай сезоните
    не ми губи времето
    зима е
    дай ми огънче "