Огледалото

Started by burning_acid, March 14, 2008, 09:32:25 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

burning_acid


Заживях неочаквано
/съвсем без да ме питат/
с нов човек у дома –
непознат, но усмихва се

всеки път, щом се видим
/е, излъгах че всеки/
Но е малко различен
и е малко отнесен,

и май често е тъжен
/сега щом се замисля/
И защо ли е длъжен
да живее във къщи?

И кога сме се срещнали
също не зная,
но на тази загадка
ще потърся аз края

И ще питам го днеска
/най-накрая реших го/
как така се нанесе
и защо си приличаме?

И защо притежава
и косата, и очите ми?
/не че ставам дребнава,
но ми е непривично/

щом погледна се сутрин
сънена в огледалото –
той да гледа от там
/и да гледа ме вяло,

и да има подпухнали,
малко тъжни очи,
уморени от всичко –
ах, така им личи!/

Да опита се после
все пак да се усмихне,
но е лесно да схвана –
скоро тъй ще му писне

че ще каже си: ,,Стига!
Аз до тука бях! Вече
ще се спра да опитвам
и да бъда човечен.

Ще зарежа тук всичко,
ще се скрия далече,
ще започна на ново,
във забрава облечен;

ще привикна да дишам,
ще се науча да ходя,
постепенно и бавно
ще се връщам към хората...

Ето – стягам багажа!",
каза той със усмивка.
И за миг не помислих
че може да не му стиска.

Само дето /объркана/
забелязах в стъклото,
че не той е положил
куфар върху леглото

и не той е готов
да зареже днес всичко,
и не той търси нов
и живот, и обичане...

Ами всъщност съм аз!
променена с годините
със ужасен замах
/и донякъде срината/,

сякаш в мъка облечена
/дето ме е прегърбила/
в рутината повлечена
/тя все ме е обърквала/

Този странен човек,
дето виждах в огледалото,
съм била май че аз...
Съм била аз! И вярно е

че е време да спра и
за миг да погледна
във какво съм превърнала
и дома си, и себе си;

и къде са отлетели
безвъзвратно мечтите ми,
и защо са се скрили
в прашни скринове дните ми!...

Да поспра и погледна
по-отблизо в огледалото:
това тъжно лице там
е моето – цялото...

И е някак ужасно
/много тъжно и плашещо/
да събудиш се някога
като странник във тялото

си. И да не можеш
сам да се разпознаеш.
Как е станало, боже,
и къде му е краят?


И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно.
Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?

ivorysoul

много ми харесва стила ти и поезията ти като цяло :)
Let your soul be your pilot

The Branded

Приеми поклона ми като признание за невероятния ти стих....преоткрих и себе си в него!!!Браво

{dulgokoska}

ей сегичка ще си ти кажа, Любов [heart__]
аз обичам да се оглеждам - в очите ти...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


`Fallen_Angel`

 [6te mal4aaa] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [bravisimo]
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]