хора - пътища - автомобили

[meteor]

От тази тема съм изтрил само моите стихове. Останалите си заслужават да продължават да се четат.

[tonnny_bg]

Абе спри се и ти с триенето ! [aaaaaaaaaa]

[meteor]

Zatoichi

През пукнатото кърваво стъкло
съзрях строшеното ни време
в тоя магистрален век,
съзрях модерното ни зло -
на никой днеска му не дреме
за живота мимолетен на човек.
И под всяко вестникарско "ДНЕС",
стоят на показ изгубени облози
от съдбата горделива,
но не будят и частица интерес,
а пее истината некрасива,
пее от черно-бели некролози.
Не са бездушните автомобили
виновните в това криминале,
не са онези,що милиони хора са убили,
просто хората във тях се имат богове.
И ето...виждам ги тъй ясно,
едно трагично и предъвкано клише -
кола,висока скорост и младежи
и завой,извиващ се надясно...
ала преди минути шофьорът е държал шише...
само миг и прах са всичките копнежи.
И ето пак...нахакан богаташки син
волана на аудито държеше,
до него - красива,млада дъщеря...
промили в кръвта и пълен резервоар с бензин...
И от "е",човек превръща се във "беше"...
Късно,линейката пищяща закъсня...
И ето пак...и пак,и пак,и пак...
кръв се лее като на война
и сякаш тук животът ни е враг
и гинейки убиваме без жал и без вина.
А после...после само болка,
оставена във завещание
на нашите обични,
що през сълзи питат:"още колко?!?"...
Още колко ще сме безразлични?!?
Но нямам вече време,времето с кръвта изтича
и сили за въпроси не намирам,
безразличен бях,сега умирам
и в спомен себе си оставям...
Прости ми,майко!
Карах без колан и карах бързо...бях пиян...
Но късно е да съжалявам...

"Борбата е безмилостно жестока.
Борбата,както казват,е епична.
Аз паднах.Друг ще ме смени
                          и...толкоз!
Какво тук значи някаква си личност?!"

--------------------------------------------
Добър вечер,дами,добър вечер,господа,
вие сте с канал ,,ШАМПИОНИ",
колани затегнете,спазвайте реда,
защото ей сега ще ви подгоним.
Гледате специален репортаж,
до мен е мистър Свински...
оп,простете,бъркам вече дваж,
да кажа исках господин Стависки.
С последния следва интервю,
знам,ще се почувствате злокобно,
някак алено и дежа ву...
Канала си сменете,ако ви е неУдобно...
Нека първият въпрос поставим :
г-н Стависки,как сте вий в момента?
- Съжалявам...Съжалявам...Съжалявам...
Може би е в резултат от прецедента...
- Ама аз не исках,ама аз...
Да,да,знаем – ще кажете:"не карам пил!"
И все пак,в онзи лобен час,
не бяхте ли човека вий човек убил...
Уви,вашият късмет ви изпързаля,
на кънки може Вие да сте победил,
но промилът кога е разумът промил
реномето лесно се разваля.
Признавате ли своята вина?
- Да,признавам.
Какво геройство!Подвиг от величина!
Ще кажа аз пък ,,Съжалявам!"!
И Вас,и всичките на вас подобни,
на мисъл трезва неспособни!
Cъжалявам дето все така се случва,
та автомобил такъв улучва
и не защото е съдба!
В глупостта да ви е**!
За израза простете,
но,дявол да го вземе,мъничко поне – мислете!
Нека зрителят не оставя с впечатление,
че раздавам правосъдие във ефир,
че шампиона наш аз хуля с омерзение,
не,аз искам да е просто мир!
И не ме интересува външната присъда,
как отчитат я,дали е справедлива,
искрен новинар ще бъда,
ще ви кажа,системата у нас е миризлива,
но не това сърцето ми го свива.
Свидетели,съдии,юристи,
адвокатски номера,подкупи,процеси –
всичко пълно е със глисти,
истината е ,,не знам къде-си"!
Да,на кошмари е светът развъдник,
но има и оазисни места!
Един-единствен е правдивия съдник
и това,приятели,е съвестта!
Защото все едно дали ,,баварец" е,или пък ,,лада",или ,,хамър",
все едно е зад волана ,,кой?",
изводът известен е – черно-бяла снимка върху мрамор
и ,,Боже мой!О,Боже мой!"...
Зарад това аз всъщност съжалявам,
че слушат хората единствено с уши,
че кога човекът казва ,,обещавам",
мигновено след това греши.
От мене толкоз,следва синоптичната прогноза,
лека вечер...засега...
Времето дано е в ясна проза,
дано зарадва ви с дъга...

[meteor]

Нели :

Аз ще се блъсна в меката ти длан...
Изстинала преди дванайсет нощи...
Ако само ти при мен се би прибрал...
Ако само имаше те по земята още...

...

Не валя, дори не беше тъмно...
Чашата ти с водка беше пълна...
Не я отпи, глътката избегна...
Но и без нея, в ковчег със гуми легна...
Не бе ядосан, не, не сме се карали...
Не беше сънен, бяхме се наспали...
Не беше бързал, нямаше причина...
Да беше тук, сълзи не щеше има...

...Но се случва

Така ми казват всички...
А очите ми не гледаха безлични...

...

В пътя дупка, във съдбата - пропаст...
Не алкохол и не твой бе онзи пропуск...

Аз ще те сгрея в блъснатата длан...
Изстинала преди дванайсет нощи...
Не беше нервен и не бе пиян...
Но дупка беше, с много правомощия...

-------------------------------------
Нямаше писък...
            и нямаше клаксон...



Лежеше почти зад колата...
Малко петно на платното...
До него "случаен" участник...
Седеше, загледан дълбоко...
Във Нищото... скреж във очите...
Ръцете му - също студени...
Крепяха все още следите...
Горещи от кръв... Покосени...
Съдби на стотици животи...
Пристигна най-пръв фотограф...
Защрака, засветка из пъзела...
Пръснал се - целият свят...
На душа и душичка - невинни...
До само преди мигове...
Някакви жалки секунди...
Минават, Убийство и... скреж...

"Жертвата /10-годишна/
пресича на не светофар,
шофьорът /по-точно Убиецът/
загледан е във транспарант"...
"Връхлетява, погубва"... "Детето ми!"...
Истеричната майка крещи...
Белезници, палто от надежди...
Наквасило се вече с кърви...

А малката фигура - в бяло...
Покрита с "предпазен" чаршаф...
Изстива, во веки заспала...
В закъсняла линейка... на прах...

Шокирани /в бързината си/ зрители...
Извръщат виновно глави...
Ден-два и пак е притихнало...
Тази болка безгласно скърби...

Съд - обвинения - "слава"...
"победа" - "успех" и затвор...
В килия шофьорът застава...
За вечния грях и позор...
Загубил семейство и близки...
В очите със скреж и палто...
Виновно до смърт, а във мислите...
Малкото топло петно...

Животи без смисъл, съсипани...
Мястото людно е пак...
Но никой не вижда, пресичайки...
Прясна рана в зелен храсталак...
И в средата и' знак за внимание...
/резачка в багажник "ПОЛИЦИЯ"/
Изчистен, класичен финал и...

След година отново... скреж... ничий е...



Нямаше писък...
            и нямаше клаксон...


----------------------------------------

Ежедневие... сиво и черно...
А бялото в кръв се топи...
Всички знаем как верно, неверно...
Се убиват човеци сами...
Път един друг пресича и спира...
Прекратява, отрязва, прекъсва...
Спирачен, напразно усилие...
До ковчези се следващите кръстят...

[meteor]

иринка

~Обичаш ли,когато зад волана седнеш,
да виждаш всичко покрай тебе двойно?
Дали,когато ти живот отнемеш,ще те жегне,
че можеше да караш по-спокойно?

Не спря ли се за миг поне,
когато гълташе големи глътки?
И струва ли си за едно шише,
невинни да обричаш ти на мъки?

Замъглен поглед...
Детето малко пътя ти пресича...
Не виждаш ли?
Поне за него помисли!
Спирачки-късни..
не успя и да притича...
Сега се извинявай....
Късно е!Уви!

Портрет на паважа,
със отпечатък от спирт,
болезнени краски-
от кръв и нехайство...
Какво ли бе туй?Сигурно флирт?
със алкохола?
Не беше игра,туй беше убийство!

------------------------------------
Хора сме били,понякога разбирам,
а къде отива хорската ни чест?
Някой шумно днеска пак катастрофира-
сякаш пътищата ни са кървав фест.

Съпричастни сме,така ли би'ло?
А тогава,щомто си такъв,
кой те кара във това мъртвило,
поредния да си-пролял на пътя кръв?

И то за нищо...Боже,колко си неправ!
Защо си мислиш,че на теб не може да се случи?!
Живота ни е толкоз бурен кръговрат,
че нищо чудно някой ден да се получи.

Не ти го пожелавам,но бъди разумен!
Щом можеш просто ти не карай пил!
Недей!Недей да си поредният безумен,
със свойта кръв паважа напоил...

-------------------------------------
Със бясна скорост се изсипа върху мен,
поваляйки ми тялото,то плаче...
Знам,беше пийнал доста в този ден,
остави мъж вдовец,детето ми сираче.

Погуби ми живота,като стара дреха,
изхвърлена на пътя,без надзор.
Какъв ти алкохол,каква утеха?!
О,вече си известен,с името "позор".

А нощните запои ,нощите безсънни,
не ти ли дадоха поне трошица свян?
Изпиваше си чашите до дъно,
а после зад волана,нищо че си толкова пиян.

Сега духът ми от небето те проклина!
Пиян на пътя... Боже,опази!
Знам мойто време вече мина,
ала от този звяр детето ми спаси!

[meteor]

Arwen:

Здравей!Аз съм съвестта ти.
Исках да ти кажа само,
че когато бе слаб във слабостта си
изливаше порой на мойто рамо.


А сега лежиш сам във бяла стая,
с рани по гърдите,
до теб леглото не е празно
Малко е детето...
а са му броени дните..

КАжи!Да съжаляваш май е късно?!
Продаде си душата за чаша удоволствие
отне живот...
и сега да плачеш няма смисъл също
не ще намериш вече жадувано спокойствие...

Абокатът вената пробол е,
прозрачна маска на лицето спи.
Човешкото у тебе заличил си,
завинаги откраднал детските мечти...

И всеки път когато пиеш
и зад волана сядаш прималял,
белият призрак на онова мъниче,
ще те гони...Ти ще бягаш озверял....

Лежи сега спокойно в бялото легло,
Заспивай тихо...
има кой да съди пропиляния живот....
Съвестта ти нивга няма да прости,
че уби човешко същество,
че предаде себе си за чаша алкохол....

----------------------------------
Изплашен поглед, тупкащо сърце...
Колата профуча с бясна скорост...
Кръв по паважа, молещи ръце...
Убиецът излетя, взел живот със свойта ярост...

Кървав некролог в траур на вратата спи.
На шестнайсет пишеше под снимката засмяна...
Момиче със красиви, светещи очи...
Завинаги заспало.

А убиеца във вестника го писаха...
На двайсет само... пиян е бил...
Уплашил се, избягал...
А колата в дерето близко изоставил...

Драмата така човешка,
останала безнаказано забравена...
Че от алкохола станала е тази грешка,
така и никой не признал е...

А туй, че на паважа кръвта е още прясна...
За туй, че във младост живота си отишъл...
Няма нивга да се съди... туй било небивала погрешка...
Да пийнеш чашка, после втора...  Ех, че то било човешко.
А да не можеш да удържиш оназ спасителна спирачка?!!

Но каквото е такова... ний нали сме живи...
Живота продължавал...
А онуй усмихнато момиче светът
от некролога ще наглежда...
и може би ще се радва, че станала е таз
човешка грешка...
С единствената мисъл,
че спасена е от светът ни озверял от егоизъм...

[meteor]

elf's_soul :

Боли ме главата от звука
на надвикващи се двигатели..
И изтръпвам на мига,
щом забият нечии спирачки изнендадани...

Реват като във джунгла
тези диви, но метални зверове..
И чакат само да се сбият,
да премерят сили в ненужни спорове...

И бил напушен или пил... Да не говорим
и за всички самовлюбени глупаци...
Качващи се в черни джипове с опушени стъкла от дим...
Нека не говорим колко хора са убили техните комплекси...

Не искам да обсъждам и онези..
Дето книжката преди секунда от гишето,
от онази очилата леличка са взели,
натискащи до край спирачката превзето...

Страх ме е, разлюбираш ли, страхувам се,
улицата пред дома си аз да пресека...
Настръхвам и изпадам в ужас, заклевам се
щом чуя някой близък да подкара своята кола...

Защото туй удобство може да е смъртоностно,
не понесе ли всеки отговорност хващайки волана...
Мисля си, че трябва със съзнание кристално трезво,
да подкараш таз красавица Убийствена...

Мисля си, че трябва да да се пазим,
мисля си, че пияният си знае, че е пил...
Мисля си, че можем нашия, ако опазим
некачвайки се на колата и другиго
  по-дълго да оставим жив....

[meteor]

aIL I aM :

Правиш си кола ,а не мислиш ли
,че правиш собствения си ковчег ?
БМВ , Хонда .... и така нататък ....
Бяла ,черна ,сива ... всички в края ..
почервенявам .... почервеняват от
твоята собствена кръв ... седиш ... гледаш ...
прозореца на хиляди парченца
натрошен ... и си мислиш ... как стигнах
точно аз до тук ... ,а в колата .. врещу теб
лежи ... човешки труп ... изгубена душа ...
гледаш го ... и сърцето ти се свива ...
как стигнах аз до тук ... как позволих
това с мене да се случи ... ала трупа е срещу
теб ... и сърцето ти се свива ... аз ли съм виновен
аз ли го убих ... аз ли погубих невинната душа ... ,не
неможе да съм аз ... аз ,не съм убиец ... ,но уви ...
колкото и секунди да са били нужни ... тези секунди ...
ще те преследват през целия ти ... живот ... защото
дори да не си искал никои да пострада ... влезеш ли в колата ....
вече си на половина мъртъв !

----------------------------------------------------------------
Излизаш вечер ... пиеш ... биеш се и
накрая се качваш на колата пиян до козирката.
Защо преди да направиш това ,не помисли ...
защо ,не размисли ? Защо отиде си в онзи
нощна лампа ... съжаляваше ли преди да си
отидеш ... молеше ли за прошка , приятеля до
теб ? Замисли ли се той дали е виновен  ?
Ето сега те няма вече ... останаха въпроси ...
безброй въпроси ... на който нивга неще получим ?
Отговора ... Потъна в земята ... ,но повлече .. и
част от нас с теб !!!