Нещо (нищо!) като приказка

[hide`and`seek]

Трима души на незнайно място, в късен час.
Единият е тъмен като нощта,
вторият е стар като времето,
третата е тиха като водата...
Три съдби, различни, събрани на едно място.
Едната е тъжна като морето,
втората е мрачна като ноемврийско небе,
третата е загадъчна като мъгла...
Мястото е незнайно:
има море, има небе, а помежду им - мост. Вълните на шепотът мият бреговете, гласовете на чайките са всъщност само гласове - чайките се удавиха. Миди върху пясъка- черни и лъскави. Черупките им искрят и пеят и мълчат  - бездиханни. Рибите ги няма, няма го и Слънцето. То се крие от Луната, а тя пък не го търси.
    Трима души на незнаен мост. Море и небе, а помежду им - приказката. Тъжна приказка, неразказана. Такава каквато никой не би разказал за лека нощ, защото крие кошмари и (при)видения. Приказка, но не с щастлив край, дори не с нещастен край, ами без край. И начало си няма. Само море си има. Или морето си има приказка. Защото тя е за него - тъжна колкото него и безкрайна колкото него. Морска приказка за обетовани земи. За неродени юнаци. За неоткраднати невести и ябълки, които не са златни. Змеьове, които не са нито добри , нито лоши и хали, които не ядат девици. Просто не им се намират такива.
   Приказка, мост и тримата на моста. Мълчат. Мястото е неизвестно, но където и да се намира, там времето е спряло. И тримата с приказката не питат за часа, нито за датата. Сякаш сънуват. После се събуждат и пак са на моста, а приказката още не е започнала, и вече не е свършила. Времето се прокрадва на пръсти край тях и бяга далече. Те не го викат да остане, защото мълчат.
   Мост, тримата и избягалото време.
                                                           .....И край на приказката !

ПП: Само една чайка оживя и стана на страшна хала, която изяде началото.

30.07.2007

[Lake_Lady]

 :) Хубава импресия...  [cvetee]

[tonnny_bg]

 [bravisimo] [a taka]