to the modern way of loving, с любов

[burning_acid]

усещам как назрява в мен
плодът на нашата лъжлива,
изконсумирана до дъно
не-любов

и как косата ми скоро ще стане
достатъчно дълга,
че да достига пода
и да мога да се обеся на нея,
ако поискам

преди това обаче ще ти
народя деца,
ще готвя сърцето си
и ще ти го поднасям всяка вечер,
пожелавайки: "да ти е сладко"

ще забравям името си
ден подир ден,
и имената на децата си,
които ще приличат твърде много
на теб

след години на живот,
зазидана в четирите стени
на общата спалня,
една вечер ще положа глава
в скута на друг мъж ...

... и това ще изтрие завинаги
думата "любов" от сърцето ми

после ще подрежа до късо
косите си /да не помнят/
и ще стана une fille d'acier*
очите ми ще останат
без дъно -

пресъхнали кладенци от един
отминал живот,
от една измислена романтика
и едни наивни мечти

Кой се страхува от Вирджиния Улф?**
ще гледа от нощното ми шкафче
поредния безименен Адам в
леглото ми,
заспал блажено
с мисли за всичките жени,
които още не е имал

и аз, до прозореца
(моята Бариера***),
загледана до полуда в Луната -
една еманципирана жена,
на която й се повдига от еманципация

след години
и цял един пропилян живот,
след аборти на истини
и раждане на измами ...

... пак ще те търся сред звездите
(далечен си като тях)
и ще те викам по име
(твоето винаги ще помня)
с пълното съзнание, че

никога не си съществувал,
(или) че вече те няма,
(или) че мен вече ме няма,
(или просто) че за такава голяма любов
никога или винаги е (било и ще бъде)
късно.!



*в превод: момиче от желязо; Fille d'acier - препратка към стих на Jacques Prévert (http://tissiane.over-blog.com/article-3480576.html)
**"Who's Afraid of Virginia Woolf?" - театрална постановка на Edward Albee, поставена за пръв път на Бродуей през 1962
***Бариерата - повест на Павел Вежинов

[иринка]

Евала! [evala]

[SkitnicaVmoretO]

Мисля да си замълча [cvetee] [cvetee] [cvetee]