Кратка поема за жалката ми болка

[Akaша]

Навън вали..душата пустее
ще питаш пак ли плаче?отново сама?
живот във нея няма?!не вирее!
тя е черна роза , която ти откъсна с студената си ръка!

Тъмата играе си със черното сърце
разбива го..зашива го и пак
на колко части се накъса..на колко части бе
а тя заши ги набързо неправилно
в всяко от тях имаше една частица от онзи мрак?!

Парче по парче..до края на тази душа
нямаше вече дори капка надежда
ще питаш пак ли е мълчалива..в плен на тъма
все едно нямма..не може да изрази копнежа?!

Колко пъти все бе сама
колко хора отблъсна горката
падайки ставайки..в очите има тъга
сълзите са банални както и самотата..

Нима все нищо не можеше да я ощастливи
нима трябваше дните да бъдат все така мъгливи
нима все щеше да плаче..радостта да сломи
нима все щеше да живее с тези дни безкрайно сиви...

Защо защо неможеше да вярва?
Какво.. какво продължаваше да няма
дали светлината..която беше убила
дали надеждата кояте бе скрила...

Не знам..но знам че тя си отиде
момичето с вечните празни очи
ръката и бе студена преди да си замине
каза сбогом ..за миг и отново мълчи...

Знам защото тя бе именно в мене
трудно ми бе с нея да се разделя
нейното сърце спря да тупка без време
сега може да съм безчувствена но не и сама!

[everlasting]

Хубаво е, поздрав  [cvetee]

[NiksY]

Браво бе, отново въздействащо стихотворение, винаги съм се замислял за доста неща след творбите ти, поздравления  :)

[Diablos]

Обожавам добрите метафори,а в това стихотворение ,особено във втората строфа , има невероятно силни такива...  [евала]