Бунтът на едно дете

[kiulbi]

   Искам да съм свободен! Копнея за свободата!
   Не обичам робството принудата, нито волята за власт.
   Ненавиждвм границите, които си налагаме и ни налагат.
   Тежи ми, когато общувам с ограничени хора, които не искат или не знаят
   как да се освободят от собственото си простодушие и дребнавост.
   Сами се измъчват заради страха си да пораснат.
    Желая, жадувам, бленувам за истинска доброта, благородство,
    величие на душата, която не дава, за да взема, която не желае да се извисява,        възвеличава с това, което е. Аз искам да достигна това ниво!
    ....Искам да мога да оцветявам сивотата  на всекидневието.
        Не иска повече да се оплаквам и недоволствам.
        Уморих се да се дразня от дребни неща.
        Уморих се да чувствам без да разбирам.
        Искам всичко да правя от сърце,а това което ми се налага да върша
        да го разбирам и уважавам.
        Нежелая да възвеличавам парите. Искам да ги владея, но не и да завися от тях.
        Искам много.... искам да имам любовта,
        но за свободата съм готов да дам и любовта.
    В търсене на моята свобода аз срещам много скърби, страдания и парадокси.
    "В този свят ще страдате, но бъдете смели" - са думи на един пророк, за да ни насърчи  и подкрепи в борбата ни за свобода в този навъсен, зъл живот. Живот, в който ми се струва, че радостта е миг, а страданието вечност.
     Мнозина от вас сигурно са стигнали до онзи повратен момент, в който цялото им същество крещи:
            "КАК ДА ИЗБЯГАМ ОТ ТОЗИ ЖИВОТ?
             КАК ДА ПОЛЕТЯ С ЧАЙКИТЕ НАД СТЕПТА ОТ ЧОВЕШКА ПРОСТОТИЯ'?'
     ...... а след ехото настъпва тишина, за да чуя равномерния и безчувствен ритъм на времето. Обръщам се към него с надеждата, че ще спре поне за малко. Едва успявам да прошепна: "Имам нужда от почивка! Поне за малко спри!", а То монотонно и студено заявява: "НЯМА ВРЕМЕ'
       Ах това време! Хваща ни в железен захват и отново ни повежда с неговата нагла скорост, по пътя към робството или свободат. Готов съм да се разбунтувам или да заплача, но някой прошепва: " Бъди смел! Аз победих света, времето, смъртта."   

[stranger]

Ще бъдеш! :)

Браво, Иво!

[SavageGarden]

....Искам да мога да оцветявам сивотата  на всекидневието.

И аз искам това:)
Отново се представи невероятно,прекрасна усмивке  [namigggggg]

.

[kiulbi]

 Писъл съм го преди 10 -на години. Сега като чета даже ми е странно?

[Lake_Lady]

Поздравления! [bravisimo]
Става ми ясно защо имаме сходни усещания. Просто и ти си Риба. :)  :p

[SavageGarden]

Сега като чета даже ми е странно?

Странно ти е ,че си писал толкова хубаво и преди 10 години ли?

[kiulbi]

Не странното е колко е силно и оптимистично, а колко трудно осъществимо е в действителност. [lol] М/у другото сега като сметна много се изкарах бях на 19-20 когато писах.

[ivorysoul]

:) дано детето в теб, а и мъжът, не спира да се бунтува

[kiulbi]

 С едно нещо се наложи да се примиря Лорка, с времето. Въпросът сега е как да заработи то за мен, а не аз за него :)

[meteor]

Стрелките на часовника се въртят само в една посока. Никой не е излязъл победител в борбата с времето, но това не пречи на всеки един да се опита.  :)

[kiulbi]

 Един от преподавателите ми във факултета ни даваше много работа за в къщи и ние винаги недоволствахме: " Ама това е страшно много....Нямаме време... това да не е единствения предмет..и т.н." А той веднъж ни отговори: "Всички гении на този свят са имали също толкова време, колкото и вие - 24ч."