News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Zatoichi - Войнът на Светлината -

Started by {dulgokoska}, February 28, 2008, 21:58:19 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

" Душата ми - ангел с уморени криле"




Поезия

Fortis imaginatio generat casum!
* * *
*
Детерминация
Разстрел
Толкова е хубаво!...
* * *
Lucifer
Генезис
* * *
Като вятър
Наивно
Между две
Огледалце,огледалце на стената
* * *
Пумпал и калейдоскоп
О,да,вярно е!
Розова мъгла
Умее Саммаел да убеждава
Там
* * *
Съм
Апел
Частен случай
* * *
Вертикално
Моят свят
***
Една е думата
"A man's dreams are an index to his greatness"
***
Всяка мисъл е надежда,всяка надежда - мечта...
***
Серенада
За теб
Eлегично
Мъничко е нужно!...
Горчиво
Стих по случай 8-ми март
***
Патриотична носталгия
Творец
Асо и пика(екзистенциални размисли)
* * *
Отлъчен
* * *
Любов...не ми е нужна!
Бизнес
Усмивката на Аполон
По булеварда на мъглите с маска от елмаз
Спомни си!
Нощ
Листопад
Майната му на песимизма
Нека...
Душата ми е акордеон
Избор
Алено
Потеря
Подир сенките на облаците
Красиво безгрижие
Песента на барда
Дъга
Аз и ти
Пазители
Проклятие
Искам да съм вятър
Промяна
Хората казват
Когато...
Войни



Дуети

ilusia
"следи от устни"
Споменът люлее се обесен
Вятърни илюзии
смъртоносен танц


{dulgokoska}
кръстоПътища /календарно/
Черно-бяло
Моряшки блян
Несънувано


phibi
Приятелски чуждо
Поема(не ще се върна)


vOsYcHnA_pRiNcEsA
Скиталци\А търсех теб...\


dodic
Апотеоз на безумието



Забавна поезия

Нищо ново под слънцето
stih4e.com(вечният проблем)
Приказно
И пак за нея(цикъл)
Епиграми
Това,що кара духа и на най-силния да трепне от боязън,кога лунните лъчи...
Карма
Стоицизмът на Спиридон
Ех,колко е хубаво...
МАТЕМАТИКА?!?
Благородник



Литература

Размисли без страсти
Лилавият минзухар


Прочетен: 220 пъти
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Don_NUTSO

checked

Липсващи:

* * *

Песента на барда

Апотеоз на безумието

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.