Сирена / {dylgokoska} & hide`and`seek /

[hide`and`seek]

Трепери светлината на деня...
Угасвайки със аромат на вишни...
Сипва сол на моите уста
/морска/ и ми иде да въздишам...

И литва мрак, внезапно избуял,
с крила дъждовно – сини – предвечерни,
понесъл хлад и теменужена тъга
със някаква неизразима нежност...

Диханието в пяната сребри...
Пълнят се в гърдите ми платната...
Пръснаха се в шепите звезди...
Морето в мен простенва като вятър...

Вълните лягат кротко на брега
и с мокри длани тишината сплитат,
те, по-невярни от жена ,
целуват пясъка и си отиват...

Където няма да се спрат...
И няма да отнемат Нищото...
А приливът проплаква пак...
Самотен, като дом на скитници...

Самотен като раковина – празна...
останал сам без отливи и дюни.
И този мрак...без жал отрязал
едната (по-голямата) полвинка лунна...

Ще бъде заревото пак. Печал...
Долита. Стъпалата ми потъват...
Защото аз вървя и нови начала
ме викат .... Да остана ли?.... или да ида...

[Jane]

Добре сте си паснали...
Много! :)
Прегръщам ви.. [heart__]

[иринка]

Прекрасно сливане.Поздравления, Поетеси!   [heart__]

[SavageGarden]

Е да,това е много добро.

[{dulgokoska}]

Вели, Ир... благодаря ви от сърце, прекрасни! [heart__]

Дети wow... от теб най-малко съм очаквала коментар, но признавам, че много ме зарадва :)
благодаря, бъди усмихната!



Красота, незаменима си, благодаря за удоволствието, което ми достави и ще ми доставиш отново! :]<3