Достойнство нямам!

[PurpleANGEL]

Мигът бе тъй блажен
и бяхме ний щастливи.
Беше чист и светъл ден
и ние греехме щастливи...

Но погубих красотата
с моята голяма грешка.
Изхвърлих си навън душата,
защото те погледнах със насмешка.

Не мога да си го простя!
Не мога пак да те желая...
За миг оцапах си честта,
как да я изчистя аз не зная...

Не, за прошка те не моля.
Достойнство нямам за това!
Оставям се на твойта воля,
смирен посрещам моята съдба..