Everything dies

Started by Akaша, December 27, 2005, 20:36:19 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Akaша

Не бяха останали сълзи
нямаше друго освен болка
душата и умираше бавно
колко пъти беше сама?..излъгана?..колко?

Стоеше самичка във мрака
всеки я подминаваше и никой не подаде ръка
давеше се в болка..поглъщаше я самотата
бледнееше бавно..все така с празна душа..

Падаше..мъглата разкъсваше се от хлипове
плътта и накъсна спря да кърви
не и трябваше онази книга..омръзна и от стихове
стихове в които всеки е влюбен всеки от щастие лети..

Не не..не можеше да вярва..
да вярва в нещо което не бе почувествала дори веднъж?
отвътре сърцето изгаряше..превърна се в пепел
разнесе се в нощта..останките уби ги онзи дъжд...

Гаргите на трупа и бяха накацали
късаха на парчета онова което дори и плът не можеше да се нарече
кръв навсякъде..очите празни изцъклени
ръцете отпуснати..празната душа я нямаше вече
нямаше от нея ни помен ни останки..единствено кръв!



Щом от името и
е останала само сянка

от гърдите и , надписът
върху блузата и
как да твърди че я има?
Fly away

Diablos

1. Уау...
2. УАу...
3. УАУ...
[sad3]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти