Да но зависи отмного неща , от обстоятелствата.
Ще дам за пример себе си- с приятеля ми се познваме от деца, ходили сме и като ученици. Когато пак тръгнахме миналата нова година си казах, че това е някаква съдба - да се намерим след години случайно на някакъв купон/ на Нова година / и да ни е толкова хубаво, че да не можем да се разделим. Тъй като аз съм от Пловдив, а той живее там, започнах да се прибирам всякаседмица.Той също идваше и беше хубаво. В последствие започнах работа в офис / на която работя още/, но все още си стягах багажчето от четвъртък, ставах рано в петък и след работа бързах да хвана последния влак или автобус за Пловдив, а в понеделлник ставах в 5, за да мога да се прибера обратно в София и да съм на работа. Лятото, както и да е- всичко беше ок. В последствие напуснаха 2 колежки в работата и аз имах много повече задължения-понякога стоях и до 7-8 в офиса. Съответно бях толкова уморена, а като добавим задръстванията в София, съвсем нямах желание да мъкна чанти по градския транспорт. Приятеля взима хубава заплата, с която помага и на техните и не може да ги зареже просто и да дойде в София. Да не говорим, че работи и в събота до 3-4 и пак не може да идва при мен често, защото е уморен. В последствие започнахне да се караме, защото аз иама ве4ерни упражнения в университета, а започнах да работя и почасово
отвреме-навреме за допълнителни доходи. Приятелят ми започна дас е ядосва, че не се прибира, а нито той , нито аз имаме коли, за да тръгнем, когато си искаме. И сега не сме се виждали сума ти време, независимо от добрите намерения и знам, че когато изляза в сесия, съвсем няма да мога да се прибирам, защото само уикенда ще мога да у4а. Така 4е какво става с добрите намерения-нищо в случая.
