много вярно казано- че извличаш само положителни емоции от ситуацият, защото миговете са малко и нито имате време, нито желание да ги разваляте. А и кат се виждате по- рядко сте си по- мили, всеки има някаква лична свобода и не се чувства ограничен от другия. И колко хубаво е да броиш часовете до следващата Ви среща, ане да ви се превръща в навик, в задължение, да се срещате всеки ден на кафенце и да сте непрекъснато заедно... Така по- трудно би се загубила тръпката.Лошото са дългите телефонни разговори, моментите, когато понякога ти се спи, или си някъде навън, а гаджето се сърди, че не можеш да си говориш с него...
В общежитието, където живея, веднага се разбира кой има такава връзка и кой не- всички студенти, оставили гаджето се в родния град стоят с часове на коридора пред стаите и говорят по- телефона...всяка вечер...тъжна глегка...животът си кипи покрай теб, хората се разхождат хванати за ръце...а ти ги глегаш от мръсния прозорец, в безпаметно очакване н аследващата седмица, когато ще откраднеш няколко щастливи мига...
Равносметка:
вие сте едновременно щастливи и нещастни.
Печалба:
за Globul i M-tel , благодарение, на които все още имате връзка.
Потърпевши-
живущите с теб, които не могат да се доберат до компа- / ако си чатиш , примерно/, или са принудени да слушат непрекъснато тв словоизлияния по телефона.