Разказвам ти...приказки

[Gentiana]

Недей да рушиш...
Цяло небе от красота и нежност
се разваля само с лъжица гадост.
А обратното никога не става-
и шепа катран
с много мед и светлина не засиява.
Пак горчи.
Послушай ме...
Недей руши.
Не хвърляй камъни по птиците,
не затръшвай вратите,
защото някой ден ще се събудиш
пълен с руини,
порутени замъци,
опустели църкви,
прокълнато небе,
в което светлината е сляпа
и полека изтича
през шепите ти жадни и празни...
С какво ще напълниш живота си?
Да пиеш от пробита чаша
и да си вярваш...
е толкова тъжно.
И глупаво.
Не разрушавай мостовете
на нашата приказка.
Нали по тях ще мине каретата,
в която е твоята принцеса.
Може би.
И отново ще бъда Котарака ти с чизми,
който цял един живот ще ти посвети,
а после ще се премести в друга измислица-
там, като лотос да поцъфти.
Преди да стане само дума,
с която се спира болката
и не горчат чистите ти сълзи.
Недей...
Позволи ми да ти разказвам ...
приказки.

[tonnny_bg]

Ммм,красива приказка ,също като теб и душата ти ! :kissoflove: :flowers: [hugs and kisses]

[Jane]

Разказвай... винаги разказвай така.. [heart__]

[Gentiana]

 :) [so_happy]