Трагедия в студа...

[Qween of the black hearts]

Шевове невидими по тебе личат,
малки кръпки на безмерна самота...
Безизразно отлита на надеждата духът,
бавно се настила във сърцето ти тъга

И всичко става черно-бяло,
и скръбта пробива своя път
слънце и небе-всичко посивяло
чуй на вятъра плачът...

Студът-иглата,а снегът конеца...
шият бавно душевните рани
за миг проблясва във очите искрица,
последен спомен във човешки длани...

Мрак и скреж скова земята,
не остави малко даже топлина...
Умираш там - във преспите богати,
а никой даже не разбра...

[ilusia]

Прекрасна си Миленски  [heart__]

[meteor]

Обичам да чета мрачна поезия, а тази е просто страхотна. Браво.

[Qween of the black hearts]

Прекрасна си Миленски  [heart__]

благодаря ти съкровище

Обичам да чета мрачна поезия, а тази е просто страхотна. Браво.

ооо Вальо ти си се отбелязал с коментар истински поласкана съм...радвам се че ти е харесало :kissoflove:

[XpacTa_lavista]

Тези студени дни се чувствах точно така. Много хубаво си го описала :)

[Qween of the black hearts]

Тези студени дни се чувствах точно така. Много хубаво си го описала :)

[Qween of the black hearts]

моля някой да сложи цитата и мнението на едно че нещо стана бъгче

радвам се че ти е харесало