За мъжът, който обичах...

[GLaMoUr]

Има моменти в живота...Такива, в които разбираш, че думите са безсмислени, че просто губиш някого и това е безвъзвратно...И си казваш, обикновено, "Къде сбърках?"
Но понякога, грешката не е в теб, не е и в него, понякога дори не е нужно някой да греши...
Понякога просто съдбата се намесва и с тъмни длани зачерква каквото е било, залепя етикет "Минало"... Тогава животът продължава, откриваш нови хора, нови чувства, нови емоции...

В живота ми имаше такъв момент...Някога, мисля че беше много отдавна...
Обичах...
И мисля, че още го обичам... Но съдбата сложи онзи черен етикет и на нас...
Мислех си - хората, които са способни да ни ранят най-дълбоко, са способни и да ни обичат най-истински, най-силно...
Така се случи с мен... Всеки ден получавах ту рани, ту най-съкровена любов...
Лъжеше ме... И какво от това? Щом само той е знаел как да ме обича?
Само той знаеше как да шепне тихо, блажени думи. Как да целува, за да разпали, дори и ледено сърце, как да казва "Обичам те", с най-искрените очи...
Какво от туй, че ме е лъгал? Нима една лъжа може да заличи най-красивите мигове...
Признавам си, че го обичах, дори повече с тези лъжи.. И недостатъците - правеха го толкова истински...
Питаше ме как се чувствам, и беше нежен... Всяка дума, казана от мен, превръщаше в закон...
Галеше и целуваше несравнимо... Беше така сладък, по детски...
Не би ли простил всеки лъжата, с цената на любовта...?!
Не знам... Но аз простих...Защото знаех, сигурна бях, че ако не в друго, поне в любовта си е искрен...Виждах го в очите му, чувствах го с ръцете му, усещах го в пулса му, когато ме притискаше до себе си...
А в страничните очи бях глупачка... Която прощава на лъжеца...
Но другите не знаеха, и никога няма да узнаят, как се чувствах в ръцете му, и как сияше лицето му, когато гледаше в мен... Това никой не би могъл да изиграе - това е реалност, нарича се любов...
А после съдбата ни раздели, той замина делече...
А аз, аз бях още дете, не осъзнавах дори какво се случва...
Сега знам, че колкото и болка да съм изпитала, това е бил мъжът, единственият, който съм обичала някога...

И зная, че в живота има такива моменти, когато не можеш да се бориш със съдбата...
Но съм благодарна, че изпитах тази любов...

[« {} Chocolate {} »]

сякаш разказваш моя живот..  [reevvv]

[tonnny_bg]

Много мъдрост и сила има в думите ти ,за което те поздравявам. [inlovee]

[GLaMoUr]

Много мъдрост и сила има в думите ти ,за което те поздравявам. [inlovee]

Благодаря :) Много ме полъска, наистина  :kissoflove:

[GLaMoUr]

сякаш разказваш моя живот..  [reevvv]

[gu6] Нали е по-добре да не съжаляваме, че нещо е свършило, а да се радваме, че го е имало... :kissoflove:

[Sexy_Scorpionka]

С лекота редиш дума по дума .. един словесен низ .. страхотно е .. макар и изтъкано от печал гали душата ...поздравления  [inlovee] [heart__]

[GLaMoUr]

Мерсии  [shame] , радвам се, че ти е харесало...  :kissoflove: