Михаил Белчев

[Lake_Lady]

Сбогом приятели


Лош човек ли съм аз,
че забравихте моето бъдеще?
В паметта си зачеркнахте
всичко изпято до днес.
Закъснях може би
за последната среща със Дявола,
на която решехте,
че нямате нужда от мен.

Как да мъкна чувал
с мръсни дрехи и всякакви спомени,
без да имам до себе си рамо
на някой по-честен човек?
Проверих колко лева
отдавна съм скътал в джобовете
и разбрах, че не стигат да купя
жените ви с тях.

Мои бивши и всякакви някакви
мъжки приятели,
нецелунали нож, пистолет,
даже кръст и заспала вина,
моят гръб ще ви вдига от сън
по-добре и от Дявола.
Като сянка в стената
ще бъда разплата за вас.

Много сълзи изпях,
но трохите, които ми давахте,
не нахраниха моята гърбава,
нежна, ранима душа.
Риголето бях аз много дълго
и шут бях, и плаках.
И сега бих могъл,
но не искам да ставам палач.

*  *  *

По първи петли


От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от заплетените жици
не намирам своята врата.
Откога не съм се връщaл
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна с цвете във ръка.
По първи петли
закъснели следи
преминават през мен
и потъват в очите ми
сутрин.
Прах от звезди
и подкови звънят
на протрития праг
и възкръсва денят ми
сутрин.
От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен
ще усетя, че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.
Откога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна с цвете във ръка.
По трети петли
уморени мъгли
се разкъсват от страх
и се впиват в прозореца
сутрин.
Старият ключ
се огъва от студ
и го няма домът,
и я няма вратата ми
сутрин.

*  *  *

Лодка в дъжда


Дъждът вали, вали като преди...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз и този път оставам прав
във тишината.

Като светулка плахо примижа
една цигара някъде далече
и аз дочувам шепот на жена,
която тръгва, тръгва вече.

Дали пътува и сега
онази малка книжна лодка,
която сгънах на шега
над някаква дъждовна локва.

А после пратих я към теб
с молба при мен да се завърнеш,
дори в това море от много дъжд
ти до побързаш, да побързаш.

Сега вали, вали дъждът по прозореца.
От вестник стар изрязвам стих
с много, много болка
и препрочитам на глас как търси бряг
в море от хора и дъжд
книжна лодка.

Дъждът и този път вали, вали...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз запалвам клечка от кибрит
във тишината.

И само тази малка светлина,
изгаряща от болка във ръката,
дано покаже пътя към дома
на лодката и на жената.

*  *  *

Залез


Откъснах вече този ден
от календара на земята,
когато слънцето се спря
в картината ми на стената.

На избледнялото платно
забравен кораб се събуди
и късен гларус не успя
през слънцето да се промуши.

Преди да изгори докрай,
крилата му се позлатиха,
на палубата екна вик
и после всичко стана тихо.

Тревогата ми зазвъня
отново в празната ми стая
и чувствах, че и аз горя
и нищо повече не зная.

А слънцето закри очи
и бавно слезе към морето.
Във стаята ми две сълзи
до късно тази нощ ще светят.

*  *  *

По жътва


От изпуснато слънце изгарят ръцете ти.
Прегърни ме за сбогом и тръгвай.
По жътва се връщат, когато се стъмни.
Тогава светулките лепнат по пръстите
и сърпът отдъхва над нивата.
А в стърнище забодени птиците
до плашилото чакат да съмне.

Нека под мен жарава да гори.
Тръгвам аз със здравец към теб.
И в нестинарски танц да се роди обич.
Лятната жега нека ми тежи ден и нощ.
И любовта ми в теб да продължи цял живот.

От неказани думи изгарят устата ти.
Не целувай, преди да се стъмни.
По жътва лумват пожари сред снопите.
Тогава змиите се впиват във корена
и пръскат отрова в безсилие.
А стърнището догаря на клада
плашило и много усилия.

*  *  *

Къде си, лято


Тръгна си от тук лятото горещо,
но остави пак следи във нас.
А една вълна дълго ще ни търси,
за да ни нашепне почти без глас:

"Защо оставихте да стене самотното море
и то ме прати, за да ви намеря.
Защото този бряг е пуст и няма го смехът,
със който се прегръщахте до вчера."

Още си е там пясъчният замък,
който вятърът не разруши.
Може би сега, скрит зад някой камък,
чака да разтвори за нас врати.

Защо оставихте да стене самотното море,
с крила написа тръгващото ято.
Без вас какво е този бряг и синьото небе,
без вашата любов какво е лято?

Връщай се при нас, мило наше лято,
огън върху пясъка да накладем.
Връщай се при нас, мило наше лято,
слънце във косите си да заплетем.

*  *  *

Моя любов


Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радост,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна огън и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш,
че не грешиш, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.

*  *  *

Пак ще се прегърнем


Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.

Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.

Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи
пак да се намерим,
пак да се прегърнем
завинаги.

Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон и стъкло,
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.

Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.

*  *  *

Майчице


Майчице, майчице,
много ли болка, болка и мъка ти причиних?
Много ли майчице, трудно понесе
тъй, че на този свят се родих?

Рано попаднах в житейска помия.
Рано разбрах кой добър е, кой лош.
Страшно ми беше, че нощем завиваш
своя син, неспечелил и грош.

Трудно е всичко, но ти ме научи
залъка свой да споделям до гроб.
Две ризи аз ако имам, едната,
без да помисля, ще дам и на Бог.

Днес ми е хубаво, майко,
че ти си жива и здрава до мене сега.
Аз побелявам, а твоята зима
с теб до камината ще продължа.

*  *  *

Желание


За нещо пак ми дожаля,
реших дазалепя крилата
и да се махна от света,
по дяволите да го пратя.

Опитах се да полетя,
със земния живот бях свикнал.
Оказа се, че съм левак
и черепа на Йорик ритнах.

Сега ми стига да гори
крило от будна пеперуда,
а времето да си лети,
на птица аз да се преструвам.

Та то си може и без мен,
тече през всякакви олуци,
но някой ден ще полети
над символи и над боклуци.

И аз ще го следя с очи,
главата ми ще побелее.
Дано да бъда сочен с пръст,
като човекът, който пее.

Да бъда или да не съм
и все така да ми е тъжно.
Да вярвам, че и аз съм луд,
и в студ като човек да зъзна.

*  *  *


След десет години

Днес ще се срещнем -
след десет години,
вчера ли бяхме
на двайсет и две.
Разделихме се с надежда
тук на този сив площад.

Пак ще се срещнем -
след десет години,
за да разкаже
всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.

Днес ще се срещнем -
след десет години:
влакове тръгват
от всички страни.
Но един от нас остава
на една далечна гара
пак на двадесет и две.

*  *  *

До следващото лято


Златни петна във прозореца тръпнеха.
Лятото свършваше пак.
Вятърът, скитал из топлите улици,
легна пред мойта врата.

Капеха бавно листата по двора ми.
Небето се сви от страх.
Може би искаше да ми каже,
че няма да дойдеш пак.

Влюбени птици от тука отлитаха.
Лятото свършваше пак.
Тъжни следи по небето се нижеха.
Търсеха топла страна.

"Сбогом! - до другото лято си казахме.
Минаха много лета.
Може би искаше да ми кажеш:
"Сбогом! - до есента.

*  *  *

[Lake_Lady]

ОТ МНОГО, МНОГО ОТДАЛЕЧ


От много, много отдалеч
ще идвам винаги, докато мога,
но някой ден краката ми щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.

От много, много отдалеч
ще пея винаги, докато мога,
но някой ден щом моя глас не издържи,
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.

От далеч, много отдалеч
ще бъда винаги, докато мога,
но някой ден сърцето ми щом се взриви,
ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.

*  *  *

АКО СЕ ВЪРНЕШ

Ако се върнеш,
всичките мъгли,
ще се разкъсат
и ще стане светло.
Ще влезе радост в тъжните ми дни,
ако се върнеш ти,
ако се върнеш.

Ако се върнеш,
всичките вини
ще се обърнат
с гръб към теб и мен.
Ще лумен огън
както и преди,
ако се върнеш ти,
ако се върнеш.

Ако се върнеш
всичките стени
ще се разпаднат
и света ще видим.
Остава само
някой да те спре,
за да се върнеш ти,
за да се върнеш.



*  *  *

Ако



Аз съм вятър, ако няма любов.
Аз съм свещ, ако няма любов.
Аз съм дъжд, ако няма любов.
Аз съм нищо, ако няма любов.

Аз съм сняг, ако няма любов.
аз съм лъч, ако няма любов.
Аз съм лист, ако няма любов.
Аз съм ТИ, ако няма любов.

Аз съм вещ, ако няма любов.
Аз съм вик, ако няма любов.
Аз съм страх, ако няма любов.
Аз съм сам, ако няма любов,
и сигурно съм всичко това,
ако има любов.

*  *  *

НЕ  ОСТАРЯВАЙ , ЛЮБОВ


Не остарявай , любов ,
във телата ни топли и слети .
Ах , неуверена нежност
още в очите ни свети .
И подозрително блясват щпаги
от минали страсти -
звън на решителна битка
за невъзможното щастие .

Не остарявай , любов ,
толкова страшна и дълга .
Опроверганото време
ляга унило на хълбок .
Нека все тъй да гризеш
на надеждата острия залък .
Късно е вече да спреш ,
рано е да се прощаваш .

Не остарявай , любов ,
чуваш ли , много те моля .
Кой те гримира така
в тази изтъркана роля ?
Кой в този смешен костюм
глупаво те е облякъл ?
Всичко е само игра ,
всичко е само спектакъл .

Не остарявай , любов ,
ето завесата пада .
Кратък поклон и тръгни -
гола , нахална и млада .
С нокти и зъби до край -
своята чест отстоявай .
Не остарявай , любов ,
моля те , не остарявай.

*  *  *

МЛАДОСТТА СИ ОТИВА


Младостта си отива и е ясно това
не от белите жички по мойта глава,
не от ситната мрежа край мойте очи,
младостта си отива - туй по всичко личи.
Всеки осем цигари съкращават със час
отредената възраст на всеки от нас,
ако пазя диета и спортувам през ден
ще се чувствам, разбира се,
сто на сто подмладен.

Младостта си отива, ала не от това,
и каква съпротива да окажем, каква?
Младостта си отива, Боже мой, не върви
да нагазя отново посред морски треви,
да разтворя пак шепи и да видя във тях
как искри сред водата златен лунния прах.
Младостта си отива, преметнала сак,
в стари джинси обута до крайпътния знак.
С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей
младостта си отива на един автостоп, хей, хей
Младостта си отива - ето хлопва врата,
пред разумния довод за всички неща,
за всички неща, за всички неща.

Младостта си отива, ах как помня това,
уволнена си тръгва, но с горда глава,
с уста си подсвирква, не поглежда назад,
не и пука от нищо пред смълчания свят.

Младостта си отива, пие чаша коняк
незаконно щастлива край бургаския бряг,
изпотена от ласки, цяла в пясък и сол
младостта си отива с песничка в си-бемол.

Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции - накъде, докога?
Може би до тогава, докогато умрем
Младостта си отива не съвсем, не съвсем...

*  *  *

ОТКРОВЕНИЕ


Не съм изпял до края песента,
не съм разказал цялото си лято.
По слънцето останаха петна,
дано със лакът ги изтрие някой.

Китарата ми - кой ли я проби?
Вода нахлу в корубата и куха
и бяла кърпа в струните извих -
дано останат пръстите ми сухи.

По дъното ще стигна до брега -
'не е дълбоко' махам отдалече,
а всички много кротко се пекат,
не виждат флага как чернее вече.
Не виждат флага как чернее вече.

И вдетинявам своето лице,
тъй както често свива се юмрука,
седи си мой приятел срещу мен,
въздишаме и гледаме наслука.

По дъното ще стигна до брега -
'не е дълбоко' махам отдалече,
а всички много кротко се пекат,
не виждат флага как чернее вече.
Не виждат флага как чернее вече.

Остана ми една-едничка стръв -
към своята си мъка да доплувам.
Приятеля оставих в кафене,
в което даже нищо се купува.

[Тя]

Разговор с вятъра

Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми -
моята днес ще говори.

Никой дори не се е запитвал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.

Горя до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да бъдат щастливи!
Себе си слагам на края.

Дворът е пуст под моя прозорец,
с вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора.
Кой ще ме чуе, не зная.

Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв, не се жаля.
Ще ми са всички да са щастливи!
Себе си слагам на края.

[kalista]

Наскоро попаднахна негова стихоабирка. Невероятни стихотворения имаше.  [inlovee]

Най-голямо впечатление ми направи едно: "Обичам те". [heart__] За жалост не го намерих в нета, за да го споделя с вас :(

[nattt]

Тази песен е много красива

               ДОБРИ ПОЗНАТИ

               изп. Михаил Белчев и Искра Радева

Искаш със теб да останем добри познати...
Как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха, сляти,
да се здрависват едва, да се здрависват едва...

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят...
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Не, ние не можем да бъдем добри познати!
Няма среда в любовта, няма среда в любовта!
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света...

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят...
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят...

Искаш със теб да останем добри познати...
Как да разбирам това, как да разбирам това?
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света!
Ще сме най-чужди в света...

Предварително се извинявам ако съм в грешка и не е по текст на Михаил Белчев. Просто не намерих информация за това.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

http://uk.youtube.com/watch?v=3GSCbXjrNDk

http://uk.youtube.com/watch?v=Z0JCWncI1hA

[inlovee] [inlovee] [inlovee]

[diadia]

Обичам те

Обичам те, тъй както аз си зная.
Обичам те, тъй както мога аз.
Обичам те през лято и през зима.
Обичам те и днес, че и сега.

Обичам те, а вятърът се кръсти,
за да не може никой да ме спре
и аз докосвам нежните ти пръсти,
дори един не ще ме предаде.

Обичам те завинаги и в края,
когато всичко ще се освети.
Ще те целуна и ще тръгна рано,
с последната ми песен ще заспиш.

Обичам те завинаги и мога!
Обичам те и с двете си ръце.
А за сърцето си не отговарям.
Кажи й, Господи, че тя го взе!

Обичам те завинаги и светят
светулките, които отдалеч
запяха със звездите тази песен,
но гаснат вече, гаснат те по мен.