Воят след луната

[ilusia]

Щастлива съм. Като накъсан дъх.
Прескочен удар на сърце.
И после всеки дъх, ме връща
в на реалността безумните ръце.

Щастлива съм. И нека е измислица.
А после нека да боли. До кръв.
Нима живота не е най-нелепата безсмислица?
Щом към теб привързана съм с черна връв.

И нека после да съм траурна.
Скитаща се без утеха и сълзи.
Да ме сочат като а морална,
откраднала нечий чужди мечти.

Щастлива съм. С мене помълчи.
Да е уютна тишината.
И ако искаш после продължи,
след воя, към луната....