Когато без покана дойде самотата...

[NiksY]

Когато без покана дойде самотата
и почука на вратата късно вечерта,
й отварям, та поискала е тя самата
да остане да прекара с мен нощта.

Сядаме на тъмно с неканения гост,
сипвайки във чашите сълзи-отрова
и вдигаме безгласно тост след тост
с мотото "До дъно и налей ми нова!"

Полунощ е, но не можем да заспим
давим се във спомените си (сами) -
взаимно, някак мълчаливо се тешим,
че някой път и самотата я боли.

От чувства смесени сме пак пияни,
устата ми без глас проклятия мълви
за дни в надежда празна пропиляни
и вдигаме пореден тост за тези дни.

И посрещам винаги след това зората
със поглед потъмнял на сутринта,
когато без покана дойде самотата
и остане да прекара с мен нощта.

[Kiti_f]

Поздравления NiksY много хубъв е стихът ти.Отговаря напълно на душевното ми състояние. [ihuuu]

[ivorysoul]

браво и от мен, много силно :)

[Lake_Lady]

[inlovee] Страхотно е!  :)

Напомня ми на "Тъга" на Данка Рамболова:

Дъждовна вечер е на прага.
Ще я пусна - да не съм сама.
Ще седнем двете.
Тя ще изсуши косите си,
а аз - очите си.
Ще изпием по чашка надежда.
Ще й разкажа за пътя.
После ще помълчим.
Само тебе няма да те има.

[tonnny_bg]

Незнам как го правиш ама всеки път ми се преобръща всичко като те чета.
:kissoflove: :flowers:

[me4tatelka]

Невероятен си...  :) [bravisimo]

[FaLLeN_AnGeL]

Моите поздравления  :)

[NiksY]

Моите благодарности.

[Qween of the black hearts]

много е гадно като дойде неканена...лошото е че не винаги си тръгва сутринта...понякога остава и повече от вечер две.....не знам какво да ти кажа да те похваля...но ....абе ти си знаеш че пишеш невероятно докосващо!