News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Мислите ми търсят светлина

Started by dodic, February 05, 2008, 21:19:36 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic


   Поредното човешко тяло,
   открито бездиханно във снега,
   поредната далече отлетяла,
   спасила се или изгубена душа.

   А колко всъщност струва ни живота?
   Дали броени глътки кислород?
   В неспирните обрати - колелото
   върти единствено към гроб.

   Съществува ли обратното броене?
   Съдбата ли фаталност ни предрича?
   Наистна ли е предопределена,
   дължината но житейската ни нишка?

   Безразсъдството ли ни убива?
   Или е дръзкия ни порив?
   Пределите човешки да открием,
   със себе си сами да се преборим.

   А всъщност, колко крачки ни делят,
   от онзи свят, далеч, оттатък?
   Кой решава земния ни път,
   какъв ще бъде: дълъг или кратък...?   
Понякога, от себе си се скривам

lovesnoopdogg666

Много вярно и много добре написано.Поздрави! [bravisimo] :kissoflove:
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.

tonnny_bg

Поредното ти блестящо творение.Поздравления ! [cvetee] [bravisimo]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

SavageGarden

Играта е само игра,тя никога не може да бъде спечелена.Но никога не подценявай този,който прави крачка назад защото може и да се засилва!

reinbow

Мога само да се присъединя към останалите. Моите поздравления [cvetee]

dodic

Благодаря за прочита и коментарите ви. :)
Понякога, от себе си се скривам

Qween of the black hearts

мисля че твоят житейски път ще бъде дълъг...творбата ти е невероятна поздравления

black embrace_f

...хм..все трудни въпроси... [confused]
..и все така красиви творения от твоя страна... :)

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DEVIL_IN_HEAVEN

 [bravisimo] Нямам какво да добавя.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...