Стопяване...

[black embrace_f]

Всичко бавно се топи -
                 миналото,
                          аз
                          и ти...
Адът хищно вкусва
       от увехналите вече
                 чувства.
Плевели поникват
            там, където
              е изтръгнато
                   сърцето.
Ослепялата душа дочака
                     да прогледне
        с  деформираните ириси
                         на мрака.
Спомените като
               ято врани
            кацат по лицето
               и дълбаят рани...
Животът ми превърна се
              на сгорещена клада,
         която ме погълна жадно,
                          без пощада.
И във последния си миг
                 видях как всичко
                 бавно се стопи -
                          миналото,
                                   аз,
                        но не и ти...

[{dulgokoska}]

:]

[black embrace_f]

 [gu6] [gu6] [gu6] :flyingkiss:
Блатодаря ви... :)

[phibi]

Имаш и моя поздрав  :)

[NeViDim_DqvOl]

 [bravisimo]

[meteor]

Ритъма на това стихотворение ми напомня на стрелба с Калашник 7.62 на автоматичен. Има и същият поразяващ резултат.

[black embrace_f]

Имаш и моя поздрав  :)

[hugs and kisses]...мерси!

[black embrace_f]

[bravisimo]

[inloveee] [inloveee] :kissoflove:

[black embrace_f]

Ритъма на това стихотворение ми напомня на стрелба с Калашник 7.62 на автоматичен. Има и същият поразяващ резултат.

...бум..убийствен с оценките както винаги...
Мерси, Вальо! :)