Загубване!...

[{dulgokoska}]

Не ме обича дивият ти път...
И /винаги!/ със мен те разминава...
А аз, по детски, къс по късче плът...
Да го подлъжа, всякъде оставям...

В небето ти! Където на ята...
Волните ти ветрове се вливат...
В морето и във твоите недра...
Но никой път от мене не намираш...

Даже дъх! Да дишам вече спрях...
/"така ще заблудя го" си помислих/
Не помня много... В тъмно се топя...

Парченце плът и сянка на мечтите ти!

[stranger]

Много, много ти мерси :)
Страшно много ми допадна написаното от теб  [cvetee]

[BLUE_ROSE]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee]

[dodic]

Задъхват ме стиховете ти, Нели, невероятна си.
Сърдечни поздрави. :)

[meteor]

Страхотен стих Нели. За кой ли път пак ме развълнува.

[burning_acid]

Нел, за този стих исках да ти пиша ... вече от няколко дни, но все нещо става ...

а пък стихът така ми е близък, че чак е плашещо :]

красива си, Нел, много даже! и в романтичните, и в тъжните, и в онези стихове, дето трудно се преглъщат ... целувки по вятъра (и да ги хванеш ;)  [inlovee]

[Stolz]

 [bravisimo] [cvetee]