От колко време сте с гаджето си ? :)

[dukessa]

Отплеснахме се, но стана по-разнообразна. От колко време не сте...скъпи дами? И откога започнахте да се замисляте върху това? След като се мъчите да си спомните от колко време, значи нещата не са добри. Действайте тогава!  [inloveee]

[tonnny_bg]

 [smeeh] dukessa,почваш да ми ставаш симпатична.

[Sexy_Scorpionka]

Отплеснахме се, но стана по-разнообразна. От колко време не сте...скъпи дами? И откога започнахте да се замисляте върху това? След като се мъчите да си спомните от колко време, значи нещата не са добри. Действайте тогава!  [inloveee]

Абее 3-4 месеца не са чак толкова многооо време та да вземе човек да се депресира от липсата на половинка. [namigG]  [hey sexyy]

ПС: Миси за куража и подкрепата която ни даваш...  :)

[MiMiToOoOo]

Разнообразявате, ама...за друго е темата :p Стига сте ми философствали :p

Крис, колко стана, любов моя? [inlovee] [lol] [lol] [lol] [lol]

[Kristo]

Скоро ше правим месец... може и детенце, ама само ако не те приемат във ВУЗ... мисли му...

пс: сега сериозно - един приятел, попадна в тежкия капан на "годишнините" - от скоро си има гадже и са празнували:
- 5 дни връзка
- 1 седмица връзка
- 10 дни връзка
- 2 седмици връзка
- 15 дни връзка...

и т.н. = в началото е много тежко, като ти се насъберат все такива ключови...  [lol]

[MiMiToOoOo]

Много са ми смешни такива "годишнини"  [oops] [shame] Да не ми се сърдят тези, които си ги отчитат, но ние и на месец не празнуваме и да си подаряваме някакви лигави подаръци :) През всичкото друго време го правим :> Айде половин година, една година, година и половин - по-може..ама всеки месец... [confused]

[Kristo]

Е то човек, като се знае, че трудно ше мине психологическата граница "6 месеца" и някакси с кеф празнуват по седмици... и се радва на малките числа...

Трудно ми е да си се представя да имам н-годишна връзка и да не съм изперкал или "мъж под чехъл" - и двете неща не са за препоръчване и не отиват на мъж...

Е, освен ако Мимиту не ме задържи доста дълго...

[dukessa]

Бройте си, бройте си! Все едно сте на състезание. По-важно е качеството на връзката, а не времето. Дори и за една нощ, може да замести години наред. Но това ще го разберете след време. Не ви лъжа. Успех на всички, които живеят в името на рекорда!!!  [usmivkaa]

[`Fallen_Angel`]

Това явно е нова трактовка на "Ден за ден се живее". Някой го удариха на "Нощ за нощ"  :p

Винаги съм се чудила, дали някой помни (години), месеци, дни, часове  [lol]

[tonnny_bg]

Е,всеки си има глава на раменете да мисли. :) [namigG]

[dukessa]

Това явно е нова трактовка на "Ден за ден се живее". Някой го удариха на "Нощ за нощ"  :p

Винаги съм се чудила, дали някой помни (години), месеци, дни, часове  [lol]

Помнят се, когато са уникални. Когато е нещо като все едно да седнеш да се наядеш, естествено, че няма да се помни. Ти помниш ли какво яде миналата седмица по същото време? Може и да помниш, ако си вечеряла с някоя важна за теб личност. Защото си била впечатлена, развълнувана. Същото е и с връзките. Когато една връзка стане рутина, няма да си спомняш кога, какво и как се е случило, защото то се случва всеки път. А ако ми каже някой, че не се стига до този етап, значи още не е разбрал реалния живот.  :)

[`Fallen_Angel`]

 Като си заговорихме за любов и неразбиране на реален живот и храна .. Та се сетих за Алф, където той помагаше на Лин с една книга "Любовта е като пица" :)
Много далеч съм от мисълта, че някой има умствения капацитет да запомни всяко свое вдишване. Още по-далеч съм от мисълта, че всяко вдишване си заслужава да бъде запомнено. Та така и с рутината. Не можеш да запомниш всичко, дори много да ти се иска, поради чистата невъзможност. Нито след много време ще ти се стори чак толкова специално, когато си изживял и много по-интересни неща. Хората имаме необичайно неприятният навик да класираме нещата. Пък и да не забравяме момента, че в един прекрасен момент дори най-хубавият човек до теб, дори най-прекрасните изживявания, които си заслужават цялото помнене - пак се превръщат в рутина.
Оттам излиза, че трябва нон-стоп да търсиш нещо ново и интересно. Но не се ли превръща и това в една отвратителна рутина след време? Или може би трябва да си пъхнеш ръцете до раменете, за да гребиш по-добре от живота?
В този ред на мисли се сещам за едно нещо, което ми каза един мъж. "Винаги ще има по-умни от теб, винаги ще има по-хубави от теб, винаги ще има по-интересни, но аз искам да съм с теб". А някак си ми се струва, че такава рутина ще е много по-приятна, по-сигурна и по-траина от спомените за многото авантюри.
Но сигурно си права, че аз не разбирам живота :) Все още се водя една пикла :)

П.П Надявам се, че не взимаш насериозно думите ми и няма да има обидени. Просто обичам да си чешам пръстите :)

[dukessa]

С това изказване на някой си мъж съм съгласна. Никога не се обиждам на лично мнение. Нито си мисля, че някой е пикла или пикльо. Животът извайва хората по различен начин. Наистина е много хубаво да имаш сигурност, но ако не търсиш сигурността в това?

[kalista]

1 година и 1 месец стават днес.. [heart__] А дори няма да се видим  [cry5565]

[`Fallen_Angel`]

С това изказване на някой си мъж съм съгласна. Никога не се обиждам на лично мнение. Нито си мисля, че някой е пикла или пикльо. Животът извайва хората по различен начин. Наистина е много хубаво да имаш сигурност, но ако не търсиш сигурността в това?

А какво търсиш?