Епилог

[phibi]

Аз съм ти тъжната,
неподсладената истина.
Нелепият страх от обичане.
Малко късно ме срещна.
Много късно ме имаше.
И пропусна ме адски себично.
А ръцете ти днеска
май че плачат за мен.
И очите ти твърде са нежни.
Не, не си ти загубил.
И не си победен.
Успокой гордостта си безбрежна.
Аз съм просто момиче.
С малко тъжни очи.
А кому ли е нужно да страда?
Подмини ме с усмивка.
За мен не мисли.
И прави се, че бях ти награда
за твоя успех.
И за твойте лишения.
Закачи ме – трофей – на стената.
Да ти напомням начесто –
с горчива ирония –
колко лесно се губи главата,
когато обичаш,
готов да загубиш.
Сбогом, любими!
Сбогом, страхливецо!
Ще се срещнем отново,
когато се влюбиш.

[{dulgokoska}]

Здравей, Прекрасна! [heart__]

[BLUE_ROSE]

 [evala] Срам ме е да коментирам такива стихове, защото всичко което мога да кажа би било в сравнение с написаното - просто и посредствено. А така ме радва, че имам толкова талантливи и светли хора като теб за приятели. Просто  [evala]

[phibi]

Здравей, Прекрасна! [heart__]

Здравей, Нел  :) Радвам се, че те виждам тук [inlovee]

[evala] Срам ме е да коментирам такива стихове, защото всичко което мога да кажа би било в сравнение с написаното - просто и посредствено. А така ме радва, че имам толкова талантливи и светли хора като теб за приятели. Просто  [evala]

Щастливка съм, че те познавам [heart__]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Това стихче ми напомня за една моя стара връзка, само че вече не изпитвам такива чувства и затова му казах подобни неща с изключение на  това, че ще се срещнем пак... Много хубаво стихотворение, Фийби! Отново имаш моите поздравления.

:) :) :)

[phibi]

Идеята ми беше по-скоро за духа на "убитата" по този начин любов, която ще преследва страхливеца, а не за момичето конкретно :)
Но вниманието ти ме ласкае. Радвам се, че намираш нещо от себе си в моята поезия [heart__]

[`Fallen_Angel`]

Просто е удоволствие да те чета :)

[phibi]

Радвам се  :)