За награда

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Защо да оставам в страни?
Днес ще обичам първа
и нека първа да ме боли -
за добро и за лошо. За награда.
Трябва ли винаги да мълчим
и да не можем да се зарадваме?
Искам да се усмихна,
да се раздам. Херувим...
не - не съм, но се надявам...
Може би и ти не си вси свети,
само че аз
греховността си я признавам...
Вечер молитвата си чета,
каквато през деня съм я писала -
наизуст не я зная.
Постоянно я поправям,
не я повтарям, защото знам, че не е съвсем добра,
но кога ние хората сме били идеални...
Е, какво пък -
трябва ли затова да мълча
и затова да не мога да се зарадвам?
Мога първа да заобичам,
да се раздам
до дъно.
До края.
За добро и за лошо.
...и за награда.

[tonnny_bg]

 [evala] [evala]Онемях .

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [kiss2]