Тихо, като навалял първи сняг

[Gentiana]

В разрушения храм снежинките ще заспят,
съхранили въздишките на принцеси-
есенни листи, откъснати от своя свят.
Да се събудиш различен , не е лесно.
Не е лесно дивият вятър да ти бъде брат,
а сестрица - недопятата песен
на сърце от метал, в което спирали въртят
орбити на чувства-в един кръг тесен.
Кинжалите на утрото отварят очи
в мига, когато слънчев лъч ги погали-
стражи на болката, която в мрака мълчи
на кулата от кристал.Нежно тяло
с което ще се слее един любовен миг,
в кратко докосване,което ражда
мъчително трудно, с пронизителен вик
една чисто човешка, неистова жажда.
И отново снежинките тихичко ще си валят.
Ще затрупват пътеки познати.
В моя различен, измислен свят
дали от сняг не ми бяха и крилата?!

[ivorysoul]

прекрасно :)

[dodic]

Ако са от сняг, Гео,
ще летиш снежно,
пък ако не са,
то тогава ще са от вълшебство.

Поздрави, Поетесо на чудесата. :)

[Gentiana]

 :) [gu6] [gu6] :)