Не търсиш погледа ми вече

[NiksY]

Не търсиш погледа ми вече,
зареждал те с сигурност и сила -
че чужди ще си станем не отрече,
но ще ми се да бе сгрешила.

Така ли ще е от сега нататък?
Ще бъдем най-добри познати...
След разговора ни открит и кратък,
в който без надежда ме отпрати.

Един от друг отдавна сме далече
и ясно е, че няма да си моя.
Ала не търсиш погледа ми вече
и не знаеш как ми липсва твоя.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Погледи скрити ти хвърлям,
не виждаш ги ти,
защото аз не го искам.
Нали ти казах, че ще сме си чужди,
нали ти казах, ще боли.
Не търся погледа ти,
питаш ли ме колко трудно е.
Не търся го и крия аз от теб
мойте истински сълзи.
Не търся погледа ти,
не търся рамото ти,
не търся хилядите сбъднати мечти.
Опитвам се аз чужда да живея,
опитвам се да отрека колко
много липсваш ми, уви!

Има ли нужда да коментирам колко дълбоко в душата ми бръкна с това, ангелче или стиха говори сам за себе си???

[{dulgokoska}]

 [reevvv]

[Petrov]

Браво Ники , много добро стихче  [bravisimo]

[Афродита]

И тази липса още повече ме кара ...
Всеки път очите ти да търся ...
Сенките в стъпки разпознавам ...
На мястото ни ... мостът ...кръстопътя ...

В очите ми чете се капка мъка ...
Приятели поисках да останем ...
Не съм виновна ... сърцето ме обърка ...
Дано за избора поне да се не каем ...

Раних те ... Достойнство не остана ...
След отказа ми срам покри покоя ...
Всеки път безмилостна! ... а страдам ...
" Не търся погледът ти?!" ... обърни се зад завоя ...

[bravisimo] [cvetee]

[Gentiana]

Прекрасен стих, Ники  [cvetee]

[Kiti_f]

Деиствително много хубав стих.Дано хората,на който държиш винаги да търсят погледа ти  [cvetee]

[NiksY]

 [cvetee]