Вече не звъниш...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Времето е свършило навярно
или е спряло някъде да спи,
затворило е всичките портали
във нощите, когато не звъниш...

Ума ми срещу времето мълчи,
безпомощен въпроси да задава,
уплашен от незнание, трепти;
стои безцелен, пушейки цигара...

във нощите, когато не звъниш.
Затворени са всичките портали,
или ключарят им по пътищата спи...
Но времето е свършило... отдавна...

Отдавна свърши - вече не звъниш...

[Kiti_f]

Прочувствено и прекрасно.Поздравление за което  [cvetee]

[Gentiana]

Звънят ми мислите, забравили че ти
си син на таз, наречена Измама
и нямаш сили пак да ми простиш,
че любовта ми винаги е драма.

Звъни нощта. На снежния перваз
оставя ми от сняг червена роза.
Червена е от кръв на мъртъв час,
във който чакала съм те.Житейска проза.

Отдавна не звъниш, но ти си сън,
а сънищата май не знаят номерата
на телефоните ни.Кратък, рязък звън...
Я виж, звъни ми в този час Луната.

Тя нежна е, а ти кога си бил?
Последен спомен от май сто години...
Отдавна не звъниш...Не си ми мил.
И тази болест някой ден ще мине.

:)

[NiksY]

Дяволски добро.

[DeTe_Ha_Xaoca]

В ума ми лутат се безцелно,
ноти, думи и въпроси.
А времето отдавна вече е изпяло,
песента която нежност носи.
Във нощите когато не звъниш...

Ще дочакам ли да звънне телефона.
Преди отново да заспя,
със сънените часове да те сънувам,
във нощите...когато не звъниш.

А ударите на сърцето ми не ще да спрат.
Ще отброяват тежките минути,
на тази нощ в която аз не спя.
Поредната, в която ти не ми звъниш!

Мисля, че няма нужда да възхвалявам стиха ти или теб, вдъхновението, което ми донесе говори само за себе си :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Прочувствено и прекрасно.Поздравление за което  [cvetee]

Благодаря ти! :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Дяволски добро.

Като за дявол, не е зло :p Мерси за сладката оценка! :)

[Jane]

Докосваш...

[Arwen]

Красиво...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Звънят ми мислите, забравили че ти
си син на таз, наречена Измама
и нямаш сили пак да ми простиш,
че любовта ми винаги е драма.

Звъни нощта. На снежния перваз
оставя ми от сняг червена роза.
Червена е от кръв на мъртъв час,
във който чакала съм те.Житейска проза.

Отдавна не звъниш, но ти си сън,
а сънищата май не знаят номерата
на телефоните ни.Кратък, рязък звън...
Я виж, звъни ми в този час Луната.

Тя нежна е, а ти кога си бил?
Последен спомен от май сто години...
Отдавна не звъниш...Не си ми мил.
И тази болест някой ден ще мине.

[crying] Размаза ми всички чувства...




От чакането някак се обезцветих...
Когато съм сама, се разпилявам.
Стрелките на часовниците изброих
и знам, че всеки час е нулева промяна...

Събиране, изваждане... сгреших -
пресмятането отговор не дава.
В безвремието никой не звъни
и в мен без звън безвремие остава...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

В ума ми лутат се безцелно,
ноти, думи и въпроси.
А времето отдавна вече е изпяло,
песента която нежност носи.
Във нощите когато не звъниш...

Ще дочакам ли да звънне телефона.
Преди отново да заспя,
със сънените часове да те сънувам,
във нощите...когато не звъниш.

А ударите на сърцето ми не ще да спрат.
Ще отброяват тежките минути,
на тази нощ в която аз не спя.
Поредната, в която ти не ми звъниш!

Мисля, че няма нужда да възхвалявам стиха ти или теб, вдъхновението, което ми донесе говори само за себе си :)

Не, няма нужда. Споделянето е напълно достатъчно... [heart__]



Не спя и не сънувам стари дни
и стари снимки...
Никога не помня.
Не чувствам в мен как времето лети...
стотинки -
мигове на чакащо бездомие...

Замислих се...
Дали една секунда се брои,
или откъсната от другата, превръща се във нула?...
Дали когато другиму един не позвъни,
не се превръща времето в безвременна заблуда?

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Докосваш...

Красиво...

Благодаря ви, момичета. Не винаги биваш красиво докоснат, но е хубаво ако го обърнеш към нещо красиво... Надявам се да съм успяла.