News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Шепи пълни със светлина

Started by Gentiana, January 17, 2008, 21:28:10 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

И само слънцето ръцете ми ще сгрее
(а ти осъди на покруса моя ден)...
Онази болка вляво?!Да, за нея...
какво да кажа? Тя е вътре в мен.
Хартиено хвърчило и приятел
във спомен с капки утринна роса.
Две камъчета в джоба. До стената
стои и плюе сълзи тишина.
И може много дълго да се смея,
а после цяла нощ да плача с глас.
Премръзнеш ли, отново ще те сгрея,
защото нежността живее в нас.
Тя не задава блудкави въпроси
и не признава гордост, суета.
Във шепите си пламъче ти нося.
Не го гаси. Вземи си светлина.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

{dulgokoska}

"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

прекрасна ... липсваше ми ... красотата ти ...  [heart__]
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Gentiana

радвам се да те "видя" отново богиньо  [heart__]
И на мен ми липсвахте.
Защото единствено тук се чувствам добре и у дома .
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.