Вечния пътник

Started by BLUE_ROSE, January 16, 2008, 21:55:12 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

BLUE_ROSE



Вечния пътник

Не ме преценявай набързо!
Аз всъщност съм весела!
И луда. И типична.
Само моите куфари са тъжни.
Че вагоните им стягат,
накъдето и да тръгна.
Мен по принцип ме обичат.
И по принцип съм една такава ,
мъничко недоразбрана.
Но не бих си срязала вените.
Не бих се напила от мъка.
И аз като всеки живея
сама със себе си във някакво
недоразбиране.
Нищо ,че на някой съм се сторила
като птица без полет.
Като скъсан билет.
Билет за умиране.
Тихите хора и аз ...
не сме съвместими.
А в душата на вечния пътник е тихо.
Аз като се уча да умирам
всъщност съм жива.
Не ме преценявай набързо!
Просто обичам.

phibi

Хм... интересен стих, Ками, много интересен :)
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



BLUE_ROSE

 Старичък е, но с малко преработка стана това....  [lol] :p

ranenia skorpion

#3
След  "автобусната история" , това  е  вторият стих с който ми скриваш шапката !
Поздрави мила...  [cvetee]
От един...вечен пътник...без билет !
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

DEVIL_IN_HEAVEN

Много обичам противоречията като похват, защото карат читателя да мисли, да избира кое всъщност от двете иска да каже авторът или по какъв начин могат да бъдат казани и двете... Та, в тая насока пак си ме очаровала, защото аз го разбрах за себе си. Знаеш ли какво, не си режи вените, но като ти дойдат в повече вътрешните противоречия, напивай се отвреме навреме. ;) Вземай пример от мен...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Arwen

Невероятно, както всеки твои стих!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

BLUE_ROSE

Quote from: ranenia skorpion on January 17, 2008, 17:08:06 PM
След  "автобусната история" , това  е  вторият стих с който ми скриваш шапката !
Поздрави мила...  [cvetee]
От един...вечен пътник...без билет !


Поласкана съм !Благодаря ти!!!  [gu6]

Quote from: DEVIL_IN_HEAVEN on January 18, 2008, 10:24:50 AM
Много обичам противоречията като похват, защото карат читателя да мисли, да избира кое всъщност от двете иска да каже авторът или по какъв начин могат да бъдат казани и двете... Та, в тая насока пак си ме очаровала, защото аз го разбрах за себе си. Знаеш ли какво, не си режи вените, но като ти дойдат в повече вътрешните противоречия, напивай се отвреме навреме. ;) Вземай пример от мен...

Ха - права си, но пък ми е минало-забравимо.... тъй че вече съм минала през това!
Радвам се че стиха ти е харесал!!! [spining heart]

Quote from: Arwen on January 18, 2008, 12:19:10 PM
Невероятно, както всеки твои стих!

[inloveee] Много мерси мила!