Сянка на любовта

Started by mims, December 23, 2005, 16:10:52 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

mims

Ти дори не разбра
какво бе за мен любовта.
Тя бе за мене мечта,
тя бе нашите тела, тлеещи в страстта.


Ти владееше душата,
за мен беше съдбата,
ала от всичко ми остави лъжата
да боли и да изгарят сърцата.

С времето разбрах истина - една е любовта!!!
В твоята душа има ледена тъма,
сърцето ти не знае що е любовта;
мрак царува в твоята душа.

Мина много време,
ала любовта ми тихо в мене стене.
Ти дори не знаеш, нали,
че все още сърцето ми кърви.

Нощ след нощ като гаснеща звезда
умира бавно моята душа.
А спомените като сЕнки бледи
обгръщат тялото ми в нощТа.
И бавно се превръщам в сянка на