Лудост от обичане

[Arwen]

Строши мислите ми, в тях няма смисъл.
Аз претръпнах пред студа.
Тоя път открий се и играй на чисто,
виждаш ли, смешна ще е всяка мъничка лъжа.

Недей разпилява се в спомени.
В тях ме имаше не един път или пък два.
Прелисти ме, като листо на изсъхнали клони,
покажи ми, че птицата не умира сама...

Разбираш ли, тя, лудостта ти ме закриля,
безсилен си от себе си да ме отречеш.
Аз съм като пиявицата, дето сам извика,
на самотата си садистично да вречеш...

А крехките моменти, знаеш,
губят своето значение
и в мислите си полудяват...
Разбра ли, че любовта ни е космическо видение,
за туй толкоз много ласките ни парят...

Уви, сляпо днес е Божието Провидение...
Или с тебе глухи сме от толкоз тичане?
Разбра ли? Животът е кармично откровение...
Виждаш ли... с теб обречени сме на лудост от обичане...

[Kiti_f]

Повече от прекрасно и въздеистващо  [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[Arwen]

Прекрасен стих, Arwen.
Това е възможно най-хубавия вариант на лудостта - за обичане.
Поздрав. :)

Благодаря ти, dodic. Радваш ме.

[Arwen]

Повече от прекрасно и въздеистващо  [cvetee] [cvetee] [cvetee]

:) Радвам се, че ти е харесало.