ЗА МЕН

[marsi]

Тежат цветовете на дъгата
разсипани
върху стъклото на очите ти.
Пастелно примижава
залезът
в зениците.
Ръждивата му диря
дълбае в облаците
въпросителни
и притаено тихо е –
като през буря.
Сърцето си дочуваш.
Мокър спомен
за докосване
по устните...
Самотен
и навярно по-самотен от всякога
търкулва се денят.
Тъгува
в горчиви изгреви
палитрата на сетивата
и
наранени чувствата
сънуват
МЕН
Къде съм?!
С ветровете да ме търсиш.