Екзотичният отец Петър Гарена

[Don_NUTSO]

Един небезизвестен отец от Кърджали ... честно да си кажа, след толкова години едва сега му научих името ...

Светското име на отец Петър Гарена е Камен Манолов Гаренов. Роден е през 1956 г. в Хамбар дере, Смолянско, което вече е превърнато в резерват за мечки. Завършил е "Богословие" в СУ "Св. Климент Охридски". През 1992 г. е ръкоположен в свещенически сан в Араповския манастир и приема името Петър. Служи в погранични райони със смесено население. Осъществява мисии при българите в Турция, Бесарабия, Македония, Румъния. Основава първия православен просветен център към храма "Св. Георги" в Кърджали. От 2001 г. преподава теология в Пловдивския университет, филиал "Любен Каравелов". Автор е на 7 книги и 19 научни студии. Отец Петър владее перфектно руски и турски език, освен останалите, с "които се справя", справя се добре и с компютрите. Занимавал се е със скулптура, с живопис, с литература. Не само християнството е носител на българското, казва свещеникът. Затова и сред приятелите му има много мюсюлмани.

Кърджали инфо: Докараха отец Петър с линейка за Богоявленския ритуал край Арда

Кърджалийският свещеник Петър Гарена използва линейка, за да хвърли кръста за Йордановден във водите на Арда. Отецът, който е в болница след тежка операция, използва болничния автомобил, за да стигне до реката и да изпълни богоявленския ритуал. Преди това Петър Гарена произнесе за богомолците, събрани в енорийския храм "Свети Георги Победоносец", проповед от болничната си стая. Отецът използва мобилна връзка, за да поздрави православните християни за Йордановден. Телефонът, от който звучеше гласът на свещеникът беше свързан към микрофон, за да могат думите да бъдат чути от всички. След това присъстващите в храма чуха поздравления от кмета на Кърджали Хасан Азис и от областният управител Ангел Коджаманов.

Линейката докара отец Петър минути преди началото на ритуала край Арда. Свещеникът беше по пижама, но след като слезе от автомобила облече расото си и стигна до брега сам, подпомаган от кметът на общината Хасан Азис и служители на "Гражданска защита".

Отецът благослови събралото се множество и хвърли във водите на Арда дървения кръст. След него се хвърлиха 33-ма души. Кръстът беше изваден от 40-годишния Валентин Парасков. "Пожелавам свобода на българските медици в Либия", извика Парасков след като излезе от реката. След провеждането на ритуала отецът свали расото и беше откаран отново в болницата с линейката.

Отец Петър е известен с ексцентричното провеждане на Йордановден в Кърджали. През годините свещеникът хвърля кръста в Арда, висейки на бънджи-въжета от моста, возеше се на файтон, шествието беше водено то БТР или от момче, облечено като турско заптие.

Кърджали инфо: Днес Кърджали отбеляза Богоявление

Днес православната църква отбелязва един от дванайсетте най-големи празници- Богоявление. Тържествена Богоявленска Василиева литургия отслужи тази сутрин в централния градски храм в Кърджали "Свети Георги Победоносец" отец Петър Гарена. Той благослови всички жители на града и областта за здраве и благоденствие. След службата енорийският свещеник и градоначалникът инж. Хасан Азис поведоха литийното шествие към новия мост над река Арда. Те се придвижиха на шарен файтон. В началото на процесията младежи носеха хоругвите на църквата, между които и двете дарени лично от кмета, които са уникални, ръчно изработени, везани със златна сърма. На новият мост градоначалникът и отец Петър Гарена се качиха на специално монтирана на подемен кран платформа, от която отецът хвърли кръста. Преди това той кръсти във водите на реката 10 годишната Дияна Атанасова, която получи като подарък Библия от църковното настоятелство. Кметът й подари 50 лева за здраве. Няколко минути след кръщаването 41 доброволци се хвърлиха във водата, за да извадят кръста. 20 годишният Антон Калоянов бе този, който го извади. Той е от Кърджали, за четвърти път участва в Богоявленския ритуал, работи като барман. Освен късмета и здравето, което ще му донесе изваждането на кръста през тази година, Антон получи и парична награда от 50 лева, осигурени от църковното настоятелство. За всички останали доброволци, които участваха в ритуала, църковното настоятелство беше осигурило по 20 лева.

Сега: В Кърджали честват Богоявление с БТР

Прясно боядисан в оранжево БТР поведе вчера шествието на миряните в Кърджали по повод Йордановден. По бавния път към река Арда, която разделя града на две, над отворения люк стърчаха енорийският свещеник Петър Гарена и общинският кмет Хасан Азис.

Слисани от гледката, граждани замръзваха на място, а лидерската двойка им махаше сърдечно с ръце. Стъписани баби, неуспели да пресекат централното кръстовище своевременно, допуснаха, че от Кърджали потеглят доброволци за Кербала. Зад транспортното средство се точеше човешкото множество, съставено предимно от градски първенци в управлението и партийния актив. Следваше ги безкрайна редица от таксита и лични автомобили, водени от почти озверели шофьори.

Машината на Гражданска защита спря в началото на моста и окончателно блокира движението. Дървена стълба от пожарната се изпречи под нея, за да могат поп и кмет да изпълзят досами коритото на ледовитата река. По нея се спусна и 4-годишният Симеон, който трябваше да получи кръщение. Умилен, градоначалникът Азис му връчи истинско бяло гълъбче, което детето пусна на воля. Симеончо пък беше дискретно топнат в мразовитата Арда и набързо кръстен от отец Петър.
Като никога досега отчето хвърли от ниския бряг кръста и 11 полуголи мъжаги се втурнаха да го хванат с юнашки ревове.

Отец Петър наблюдаваше екшъна с хитра усмивчица. Запитан защо точно с БТР поведе шествието към реката, той каза: "Единствено православната църква освещава на този ден бойните знамена. На нашия град му взеха войската, остана ни българското опълчение в лицето на Гражданска защита. И затуй наличното си оръжие го освещаваме и с него вървим на Богоявление." Напълно в стила на етническата толерантност бе отговорът на Хасан Азис: "Съгласих се като кмет и като човек, защото уважавам всички хора и религии. Нали всички сме равнопоставени пред Бога и Аллаха."

Сащисани, кърджалийци вчера дълго обсъждаха поредната попска щуротия по Йордановден. Те припомняха, че са виждали отчето да развява полите на расото, спускайки се от същия мост по алпийско въже, и отгоре да хвърля кръста. После пък, яхнал муле, дърпано от османлия в потури и с фес, и пред тях да шляпа девойка в дрехи на кръстоносец. Миналата година предишният кмет Румен Димитров и отецът бяха седнали на "вилиците" на електрокар. Така поп Петър Гарена все с чудатостите си смайва християните и мюсюлманите в Кърджали. И заради това Йордановден си е християнски празник, но с неизменното и масово участие на мюсюлманите.

Стандарт: Спайдърмен в расо катери 15-етажен хотел

Кърджалийският поп отец Петър ще катери 15-етажна сграда с въже. Екстравагантната идея му хрумнала миналата седмица, когато в родопския град се проведе национален преглед на туристическите умения и сръчности. Тогава алпинисти се изкачиха по хотел "Арпезус", най-високата сграда в Кърджали. Ако ме бяха поканили, щях да се включа извън класирането, заяви отецът. Той още не е решил кога точно ще се извиси над земята пред цялата енория. Търся подходящия момент, за да бъде начинанието ми в прослава на Бога, обясни отец Петър. Съгражданите му едва ли ще са учудени, защото попът неведнъж превръща в екзотична атракция църковните ритуали. Първият му алпийски спектакъл бе на Йордановден 2001 г. Тогава той се спусна с въже от двадесетметровия мост на река Арда с бяло наметало и разперени ръце като птица. Хвърли кръста, увиснал над водата. Хиляди хора се струпаха на моста, за да видят акробатичния полет на попа. На следващия Йордановден свещеникът отново изненада енориашите. Той поведе трикилометровото литийно шествие, качен на муле, което водеше 25-годишен мюсюлманин, облечен като османско заптие с чалма и ятъган. Търся не скандали, а начин да привлека християните, мнозина от които рядко намират пътя към храма, коментира свещеникът. Нетрадиционният поглед към каноните е само част от непокорството на попа-чудак със светското име Камен Гарена. Неведнъж е изпитвал гнева на своите началници. Едно от наказанията му е наложено лично от патриарх Максим. Това става през 1996 г., когато отива като мисионер в Западните покрайнини. Оказало се, че отец Петър е първият български свещеник, който стъпва там след Ньойския договор. Обикалях села и градове, за да търся българщината, разказва той. Сръбските власти обаче го екстрадирали заради проповедите. Когато трябва да воюва, отец Петър не е обладан от скромност и примирение. Той бе един от най-активните участници в църковните баталии през 1990 г. В ръкопашните схватки между божиите служители за Духовната семинария монахът Петър бе от героите на патриарха, с чиито твърди действия разколниците бяха изтласкани навън. Той успя да се пребори и с протокола на премиера Симеон Сакскобургготски. При посещението на министър-председателя в Кърджали през ноември 2001 г. храмът "Свети Георги Победоносец" не беше включен в програмата. На среща с обществеността свещеникът възмутено заяви, че е учудващо решението на Симеон да влезе в градската джамия, но да подмине храма, където се е черкувал и баща му цар Борис III. За да излезе от конфузната ситуация, премиерът промени програмата си и влезе в църквата. Преди 6 години пък отец Петър шокира управата на Крумовград, като би на умряло камбаната на 3 март. Тогавашният кмет Мустафа Юмер и други местни първенци още допивали кафето си около 10 часа, когато проечал скръбният глас на камбаните на храма "Св. Иван Рилски". На този фон започнало тържеството по случай националния празник на централния площад. Камбаните ударил лично отец Петър, който тогава бил енорийски свещеник в града. Веднага след официалното слово попът навлякъл бързо епитрахила, грабнал микрофона и произнесъл слово, което започнал с думите: "Българщината в Крумовград загива." Още същата вечер бил повикан в полицейското управление. Това си беше арест, защото аз не съм искал да ходя на гости в полицията, коментира по-късно свещеникът. "Българщината в Крумовград е жива, думите на попа са провокация", каза от своя страна кметът. Само ден по-късно кмет и поп получиха нов повод за конфликт. През нощта на 4 март бяха изгорени на площада национални знамена от празничната украса на града. Кметът веднага предположи, че отец Петър се опитва да провокира етническо напрежение. След като полицията разнищи случая обаче, бе установено, че палежът е дело на група пияни младежи. Сега кърджалийският поп Петър, който знае турски език, ходи често в джамията и посреща мюфтията като добър гост в църквата. Когато ги поканят заедно на някакво събитие, двамата намират време добросъседски да си побъбрят.

standartnews

Екзотичният отец Гарена
Колоритният кърджалийски свещеник Петър Гарена сложи за Великден титанови кубета на църквата "Свети Георги" в града. Той реставрира храма сам и построи в двора му малко хотелче, което нарича Православна мисия. Петър Гарена, чието светско име е Камен Гаренов, не отстъпва по известност на своя колега от съседната енория отец Боян Саръев. През тази година на Йордановден той дойде да хвърли кръста в Арда на муле, водено от мюсюлманин с чалма и ятъган. Преди го е правил, висящ на алпинистко въже от най-високия мост. Скандалите съпътстват Гарена в духовния му живот сега, както в битността му на мирянин преди. Роден е през 1956 г. в несъществуващото вече с. Хамбар в Родопите, недалеч от Кръстова гора. Учи известно време в семинарията. Завършва гимназия в Ботевград, после следва една година скулптура. Под влиянието на проф. Николай Генчев и Христофор Тзавелла се отдава на изкуство, което сам нарича "пейтриът арт". Националистическият му уклон в момент, когато социалистическият интернационализъм е над всичко, го вкарва в беля след беля. Изключват го за шовинистични прояви от Ателието на младия художник в София. Зарязва Художествената академия и става главен художник на Правец. По време на траура за съветския ръководител Леонид Брежнев вдига купон, за да освети ателието си. Милицията го замолва да напусне града, когато пожелае през следващите осем часа. Това не му пречи след много години като свещеник в Крумовград да издири и върне в правия път внучката на Константин Черненко Виктория, доведена от предприемчив българин като компаньонка в Харманли. До 10 ноември Гаренов се препитава като хамалин, уличен художник и вестникопродавец в Хасково, където и днес живеят жена му и двете му деца. Завършва от втори опит семинарията и Духовната академия, а през 1989 г. е ръкоположен за дякон. Но шило в торба не стои. Отец Гарена оглавява националистическите митинги в Кърджали през 1990 г., отива да служи при бесарабските българи и в Западните покрайнини. Експулсиран е от Югославия и е уволнен като преподавател в семинарията. През март 1998 г. Пловдивският митрополит Арсений го праща в Кърджали. Сега Гарена преподава богословие в кърджалийския филиал на Пловдивския университет.
Крум Благов



Отец Гарена - доцентът в расо
Кое е общото между кръста, бронетранспортьора и алпинизма? Отец Петър Гарена естествено. Само той може да ги съчетае в един ритуал.
С този виц зевзеците в Кърджали представят единствения у нас поп, пред чието име стоят званията доцент и доктор. Освен че е учен и духовник, той е сред най-атрактивните личности в града. В началото на всеки януари отец Петър смайва миряните с ексцентричните си хрумвания за Йордановден. Тази година поведе традиционното богоявленско шествие с пъстро украсен файтон. Миналата понесе кръста, качен на БТР. Кърджалийци още помнят спортния подвиг на попа доцент, когато хвърли разпятието от моста над река Арда и се спусна от 30-метровата височина по алпийски способ. Човек трудно може да си представи, че зад тези чудати инициативи стои духовник. Но освен че умее да забавлява хората, отец Петър внушава респект. Неслучайно бе избран да отслужи тържествен водосвет съвместно с Вселенския патриарх Вартоломей I. Молебенът бе преди седмица във възстановения наскоро единствен български православен храм в Одрин "Св. Георги".
Светското име на прочутия кърджалийски поп е Камен Манолов Гаренов.
Роден е през 1956 г. в Хамбар дере, Смолянско. Родното му село вече не съществува. Превърнато е в резерват за мечки. Дипломира се като богослов в СУ "Св. Климент Охридски". През 1992 г. в Араповския манастир е ръкоположен в свещенически сан. Тогава приема името Петър. Служи в погранични райони със смесено население. Осъществява мисии при българите в Турция, Бесарабия, Македония, Румъния. Той е първият български духовник, посетил Западните покрайнини след Ньойския договор. Основава първия православен просветен център към храма "Св. Георги" в Кърджали. От 2001 г. е преподавател в специалността "Теология" на Пловдивския университет, филиал "Любен Каравелов". Автор е на 7 книги и 19 научни студии. За разлика от повечето свещеници отец Петър е на "ти" с компютъра. Владее перфектно руски и турски език, освен останалите, с "които се справя". Кметът на Кърджали Хасан Азис го смята за един от близките си приятели. Нищо че двамата принадлежат на различни вероизповедания. Не само християнството е носител на българското, казва свещеникът. Затова и сред приятелите му има много мюсюлмани. Не крие, че се е занимавал със скулптура, с живопис, с литература. Избрах битието на свещеник, когато осъзнах, че всички средства за обединението на българския народ са проиграни и опошлени, признава с горчивина отец Гарена.
Галина Стефанова

Отец Петър (Камен Гарена):
За помощ ме търсят и българи, и турци
Да говорим днес за ислямски фундаментализъм у е рано, но утре ще бъде късно, казва духовникът пред Виржиния Ивайлова
"Когато хората настръхват един срещу друг на верска и/или етническа основа, духовните лица не трябва само да мълвят молитви в храма, а да застанат сред тези, които са в конфликт, и да възцарят на земята мир и между човеците благоволение"

Отец Петър със светското име Камен Гарена е на 48 години и има интересен живот. Произхожда от българо-мохамеданско семейство, но приема Христовата вяра като дете. Завършва Духовна семинария и Духовна академия в София през 90-те години на ХХ век и участва активно в обществения живот на столицата в бурните години в началото на прехода. Бил е свещеник в Крумовград, София, Западните покрайнини в Югославия, Молдова, Украйна, Таврия, а от няколко години в Кърджали. Около енорийската си църква "Св.Георги" изгражда православен образователен център. Защитава докторат и доцентура в Пловдивския университет. Автор е на 6 книги за историята на българските епархии в Източна Тракия и Беломорието, Таврия и Сърбия.
- Отец Петър, избрахте да служите на Бога и хората съвсем млад човек. Какво или кой повлия на избора ви?
- Знаем от Библията, че мнозина са звани, а малко - призвани. Несъмнено религиозната нагласа е необходима предпоставка, но сама по себе си тя не е достатъчна. Преминал съм през редица изпитания от ранно детство и ако съм видял много мизерия, то това е било мизерията на човешките отношения, които в екстремни ситуации винаги допираха до етнически и религиозен антагонизъм. Но имах щастието още в младите си години да срещна хора, които бяха носители на здравата национална идея, с широкия поглед на духовността. Не мога да изброя всичките, но няма да пропусна Коста Църнушанов, Илчо Димитров, Стайко Трифонов, Христофор Тзавела, Николай Генчев, Николай Хайтов, Костадин Гугов, Иван Николов, архимандрит Горазд, Божидар Димитров... Всички те с личния си пример в разговори и чрез споделен житейски опит сякаш наново изтъкаха тялото ми и до последната ми фибра то бе пропито от националния ни дух. В Църквата и чрез Църквата започнах да правя това, което правеше всеки от тях на своето място.
- Бяхте сред водачите на хората от тъй наречените смесени райони, които заляха с протестни митинги улиците на София в началото на 1990 година. Определяха ви като националисти. Смятате ли тази дума за обидна?
- Нямам дела, от които да се срамувам и гледам с открито лице хората от смесените райони. Даже мисля, че турците трябва да ми направят паметник. Те обаче знаят и кой съм аз, и какви са моите убеждения. Моите убеждения и досега продължават да са същите. Преди всичко смятам, че когато хората настръхват един срещу друг на верска и/или етническа основа, духовните лица не трябва само да мълвят молитви в храма, а да застанат сред тези, които са в конфликт, и да възцарят на земята мир и между човеците благоволение.
Аз бях точно на такива места, все между два крещящи си един срещу друг митинга.
Митрополит Арсений, въпреки всичко, реши да ме прати в Крумовград, вече ръкоположен и приел името Петър. Тогава обаче един местен вестник писа, че "видният националист Камен Гарена пристигнал под името Петър" и т.н. Аз обаче веднага отидох в местната централа на ДПС и казах, ако искат да си играем на Камен Гарена и на националисти - няма проблем, само да сте ми в категорията. В Крумовград по заповед на кмета, който беше от ДПС, бях арестуван на 3 март, забранявано ми беше да служа, палеха се знамена и какво ли още не, но по улиците нямаше турчин, който да не ме поздрави или да ми откаже помощ. Ако то това е национализъм - аз съм националист.
- Опитахте се да бъдете свещеник в Западните покрайнини. Какво ви прати там?
- Не съм се опитвал - направо бях. Извършвал съм литургии, панихиди, погребения, водосвети по домовете... Бях в почти всички села в Царибродска околия и манастирите наоколо. Бях поканен там от Демократичния съюз на българите в Югославия. Аз, разбира се, не можех да отида там без разрешението на Църквата, а тя такова не можеше да даде официално.
Като преминах границата през нощта с придружител, оттатък ме чакаха хора на организацията... Беше голямо вълнение, защото се явявах първият свещеник след Ньойския договор - след отстъпването на тези земи, който щеше да проповядва там. Покрай тия обиколки местното население ме нарече Апостолът на Западните покрайнини. Всичко беше добре и уж нелегално до момента, когато премиерът Жан Виденов отиде в Белград и по въпроса за Западните покрайнини каза, че това е част от Южна Сърбия. Изведнъж вестниците взеха да пишат, телевизията нещо съобщи, разшумя се и ми "помогнаха" да се завърна у нас. Все пак мисията беше успешна по отношение на опипване на почвата, защото наскоро след това патриарх Максим беше в Белград при патриарх Павле и най-неочаквано му постави въпроса за Западните покрайнини и на връщане се отби в Босилеград. Така беше сложено началото, след което вече пристигнаха младежи, за да учат в Софийската семинария.
- Станахте инициатор на възстановяването на черквите ни в Одрин. Има ли хляб в Турция за българщината и християнството?
- Българското присъствие в Одрин и в района е било толкова силно, че дядо Вазов в своя фантастичен разказ "20 век" го вижда като един силно разраснат и икономически развиващ се български град. И това е така, само дето не е познал, че ще бъде извън пределите на България. Ще ми се да напомня времето, когато никой не говореше за българска черква в Одрин, когато в България се провеждаше "възродителен" процес, а там шепа българи, не само не криеха своята вяра, но и полагаха грижи за храма "Св.Георги". Помагах тогава, помагах и когато новите ни правителства спряха и малката помощ на свещеника бай Филип Чакърък, и то точно когато съпругата му Елена - Бог да я прости, се разболя. Пък по това време помогнах на младия г-н Чакърък, сегашния свещеник Александър, да учи в семинарията, където лично съм го учил на български език. Перипетиите и унизителните ситуации, през които той мина в България, са много и много хора помогнаха и за хубавите, и за лошите неща, които му се случиха. Той и цялото му семейство са се обрекли да запазят храма в Одрин и да служат. Мога да кажа, че единствено на уважението, което има турската власт към техния род, се дължат успехите на българщината там.
- В последните години се установихте в друг "проблемен район" Кърджали. Тук обновихте енорийския храм и изградихте православен просветен център...
- Нищо не съм постигнал сам и по собствено желание. Живеех си на "жълтите павета", бях свещеник в Спортната академия, когато пристигна заповед от Митрополит Арсений да замина за Кърджали, за да възстановя църковните дела. Получих заповедта в късния следобед и взех нощния влак. Пристигнах рано сутринта, бих камбаната и отслужих първата си литургия. Беше 3 март - моето изпращане беше точно премислено от Митрополита. Написах за сведение на черковната врата "Свещеник вече има", опънах една палатка в двора и се захванах на работа. През ваканцията дойдоха мои ученици от семинарията и те опънаха палатки. Така построихме тази база и възстановихме храма. На палатка живях почти две години и служих всеки ден литургия на двора. Хората ме посрещнаха с голямо недоверие, още повече, че, тъй като в началото не знаех кой е българин и кой турчин, говорех само на турски. Имаше и подписка срещу мен, за да бъда махнат. Бях един вид плашило, но постепенно нещата потръгнаха, храмът отново взе да се пълни с вярващи и най-вече младежите - не знам как бяха ме харесали, та всички ми помагаха.
- Привлече ли дейността ви нови съмишленици на християнската вяра?
- Има една църковна поговорка "Животът на свещеника е Евангелие на народа". На мен ми помагат в еднаква степен и българи, и турци, и цигани. Смея да мисля, че съм приет като част от тях. Храмът е пълен на всяка служба, а не само на празник. Чета молитви и на турски, и на български. Несъмнено, християнството в Кърджали е в разцвет, извоюва си отново своето достойнство и никой не трябва да се съмнява, че църквата ни има безспорен авторитет и влияние.
- Мнението ви за опасност от ислямски фундаментализъм в Родопите и в България?
- Мога да споделя личното си мнение. Давам си сметка, че двете религии - ислямът и християнството, тук на Балканите, особено сега, трябва да успяват да надживеят тежките поражения, които са си нанесли, да не отварят стари рани. Почва за фундаментализъм няма. От друга страна обаче не можем да си затваряме очите пред това, че ясно и категорично се маркират територии, които един ден биха могли да се изпълнят с такова съдържание. Имам предвид преднамерено строене - с нужда и без такава, на джамии край пътищата. Не може да не повдига тревожни въпроси такова едно показно и неоправдано строителство на джамии. Та дори в Турция излезе закон, който забранява строителството на нови джамии, ако не се докаже тяхната необходимост - че ще се пълнят с вярващи. Затова мисля, че причината не е в самите турци, а някъде много по-далеч от изтока, където нашите политици, без да питат народа, създадоха врагове, въвлякоха ни в чужди войни, които нямат нищо общо с българските интереси. За ислямски фундаментализъм у нас днес е рано да се говори, но утре ще бъде късно.
- Смятате ли, че има международен заговор за ликвидация на българската идентичност на българите мюсюлмани?
- Ще ви кажа, че тази дума "мюсюлмани" не я обичам. Ние имаме свое определение - българи мохамедани, то е точно и не носи потенциално напрежение. Част от хората, които живеят в Родопите, са такива. Да ги наричаме мюсюлмани означава да ги впрегнем в чуждата каруца, услужливо да ги вкараме в чужди схеми.
17.01.2005

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [smeeh] [smeeh] [smeeh] Това ми напълни душата!  [lol] [lol] [lol]

[tuik]

Интересна история, на интересен човек... Как липсват само подобни хора на София... :(