News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Страст

Started by maimunkaaa, January 06, 2008, 14:43:34 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

maimunkaaa

Стихче пълно със страст ... Разгорещено  :hot:    [heart__] [inlovee]



Да видим кой ще се справи добре  :)
Истинското приятелство идва тогава, когато мълчанието между двама души е приятно.

maimunkaaa

Опитах се да напиша нещо ... Ето го  :)



Страст


В стаята сме само аз и ти ...
Мрак ...
Две сърца ...
Две тела ...
Усещам дъхът ти , който ме гали нежно по врата ...
Изтръпва тялото ми щом докоснеш ме ти !
Ръцете ти ...
Галиш ме ...
Пулсът ми се забързва ....
Телата ни са вече потни .
Усещаш ли ?
Става топло !
Знаеш точно къде обичам аз ...
Галиш ме и изпадам в екстаз .
Докосваш ми тялото ...
В страст и нежност е обляно цялото !
Времето сякаш е спряло ...
А телата ни вече са едно цяло !
От възбуда аз ще изкрещя ...
Да , това е моята нощ !
А тялото ти е пълно с мощ ...
Люби ме , мили !
Не спирай !
И постоянно в лицето ми се взирай !
А аз ще мечтая за мига ...
В който ще се повтори това ...
Ще се любим АЗ и ТИ ,
Чак до ранни зори ! ! !

Истинското приятелство идва тогава, когато мълчанието между двама души е приятно.

DOBESTO

Потопи ме в твоето нежно дихание,
с топли устни изпивай, изгаряй ме,
сътворена от страст да загубя сънание,
щом душата ми нежно разтваряш я.

И сърцето да бие от страст до полуда,
щом свалим и поледната дреха,
щом изпитам познатата силна възбуда-
потопи се в мен- да намеря утеха.

Да умирам от ласки, да стена от сладост
под ръцете ти мъжки и силни,
и изпълнена с трепетно-пламенна радост
в крещя в нощта все по силно, по - силно...

И ПРЕД МОРНИТЕ НИ ВЗОРИ,
ЧУЖДИ ЗА БЕЗСМЪРТЕН ГРЯХ
ВЕЧНОСТТА ЩЕ СЕ РАЗТВОРИ
СРЕД МОРЕ ОТ ЗВЕЗДЕН ПРАХ

неземен

 [usmivkaa] [namigG
ТИ ПАК...
Ти пак си под мен.
Аз пак съм отгоре;
не усещам умора
и така цял ден.
Патока навлиза,
полекичка влиза,
набъбнал излиза-
ти го Облизваш червен.
Не усещам умора...
Започвам повторно.
Така всеки ден...
To be,or not to be

tonnny_bg

Целувам те и пак треперя
с устни искам да те покоря
душата ми изгаря и немее
нямам думи да опиша сладостта.

Червеното бельо е пак на пода
и с ръце ,треперещи от страст
диханието твое ме омайва
нима за последно днес сме ти и аз?

Обичай ме макар и за последно,
люби ме като за последен път,
днес аз съм твоя ,
утре е незнайно
люби ме,искай ме ,горя...
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

GLaMoUr

Събличай ме, разкъсвай дрехите...
Целувай голото ми тяло,
Прбиближи се, докосвай,
Не чакай...Да бъдем цяло

Обладавай ме грубо, до несвяст
а после и бавно, и нежно
до моя и твоя екстаз,
и накрая... едно "довиждане" - небрежно
Да вървим все така дълги нощи и дни,
покрай много Слънца, покрай много Луни,
за да можем да кажем в най-последния ден :
Аз бях винаги с Теб и Ти винаги с Мен!

edin_zabraven_mig

В прохладна нощ на сребърни видения
луната очертава старинни руини,
въздуха наситен е с сладостни трептения,
стелещи се в приливни вълни.

И всеки полъх сякаш е прелюдия
към онези страстни, шеметни игри,
които сякаш са някаква илюзия,
случайно уловена от моите очи.

Но аз усещам дъхът ти топъл
да се плъзга зад гърба ми. ДА!
От мен се изтръгва жаден вопъл ...
Скимтя и търся твоята ръка.

Обръщам се, а ти ме гледаш странно
със онази малка перверзна усмивка,
а устните ти пак търсят ме жадно ...
Тази нощ тревата ще е наша завивка,

а домът ни - някой древен манастир
или може би забравено абатство.
Ела, аз ще съм твоят вечен пастир,
ще ти предложа цяло богатство!




 

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

NoMore

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] браво на изпотените :)  продължавайтее :)
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.